Световни изследователи на анимацията в свободен разговор с публиката
Изключително интересни бяха срещите с Курашима Масахико от Япония и Жорж Сифианос от Франция. Гостите на 10-то издание на Световния фестивал на анимационния филм показаха свои изследователски тези в различни сфери на теорията и практиката. Презентацията на Курашима Масахико бе посветена на изображения-дзен, въздействащи като мантра. „В тези изображения няма да откриете развитие на някаква история.Тук времето не се измерва с числа, а чрез промяна на образа.” Курашима Масахико е член на Японската асоциация на дизайнерите, автор на реклами, програмни лога за телевизията, автор на видеоарт. Показвайки свои видеа, Масахико разказа, че изпитва специален интерес към българските икони и своите визуални изследвания: общото между тях се крие в усещането за пречистване на душата след продължително вглеждане в сърцевината им. Масахико обясни, че едно от разпознаваемите му изображения в предложените видеа - лице на Буда, е разработвано от него в продължение на половин година. Във втория видео материал авторът бе документирал как върху традиционен под от бамбук „татами” събира в пресечна зона няколко вида изображения. След демонстрацията на своите визуални разработки, Масахико потърси обратна връзка със зрителите. Предимно младата публика в салона сподели, че изображенията въздействат отвъд идеята за време и пространство. Масахико се поклони и благодари на присъстващите за топлия прием.
В друг стил премина лекцията на френския изследовател Жорж Сифианос „Писане чрез движение”. Той разви уникален поглед за движението като наративна категория в анимацията. Сифианос предложи визуална разработка на мислите си по темата, преведени на български чрез мултимедия, която имаше и прагматична насока: лекторът включи анимационни откъси от различни филми, някои от които правени през 20- 30-те години на миналия век. „Според някои изображението и движението са създадени да се конфронтират. Аз изследвам възможността за взаимна допълняемост между тях. Писането на история чрез движение говори за опита, който трупаме. Това „писане” има емоционален и функционален аспект. Изразяването чрез движение според мен все още е недостатъчно експлоатирано в нашата работа. Опрделена походка разказва за чувствата вътре в нас. Чаплин например ходи като денди, докато тази негова хармония в походката не се стопи при появата на полицай. В анимацията измисляме движението, за да говорим чрез него”. И наистина, ако движението не е мотор на анимационната история, то тя се превръща в празна тишина.
Елица Матеева
