Седми световен фестивал на анимационния филм вече не е „ЕЖКО В МЪГЛАТА”
Приключенията на малкото таралежче всъщност са от изключително значение за създателите му, защото през 1975 г., когато излиза на бял свят анимационният Eжко, неговите родители: режисьорът Юрий Норщейн и художникът-аниматор Франческа Ярбусова не са предполагали, че именно това филмче ще бъде обявено за най-добрия анимационен филм на всички времена и народи, в рамките на анкета сред 140 кинокритици и аниматори от различни страни по света на фестивала „ЛАПУТА” в Токио през 2003 г.
Сетихме се за „Ежко в тъмата” от думите на актьорите Любен Чаталов и Ина Попова, които бяха водещи на церемонията по официалното откриване на Световния анимационен фестивал във Варна. Скромна церемония, с познат характер, ако се съди по подскачащата балеринка и розите, които се раздаваха на журито, но поне всичко бе от сърце, а и схемата на сценария не бе така бъбрива по подобие на други издания, ако не броим присъствието на зам.-министъра на културата Митко Тодоров. Последният като анимационен Лисан се поклони на журито и публиката. Все пак този Лисан прочете приветствие към фестивала от още по-страшен анимационен герой, любител на лова, риболова и скъпите пури.(сети се сам)
Настоящият кмет Кирил Йорданов (забележете без папка и предварително написан текст!!!) като истински оратор се изказа красиво, стегнато и дори импровизира на сцената някакви свои наблюдения. И ето с нежни думи, взаимни поздравления и тупане по гърдите, че видите ли не по наше време, а по тяхно, фестивалът изчезна, сега някой освети пътеката на ЕЖКО и ... таралежчето намери светлинка в мъглата.
Истинският празник на този фестивал са майсторите - художници, аниматори, режисьори. Няма друг фестивал, на който обикновен безделник и стопаджия като нас да види наживо г-н Нелсън Шин, президент на АСИФА, на фестивала присъстват членовете на комисията, селектирала филмовите конкурсни предложения, а прекрасното жури показа, че езикът на анимацията (анимационното есперанто) е английският. Оливие Кот сподели, че за него като тийнейджър и студент именно варненският анимационен фестивал е било най-приказното място-мечта, за Йежи Кучия фестивалът се случва като възкръсване, а Алексей Алексеев се обясни в любов на Варна пред публиката с думите: „От един ден съм тук, но вече се влюбих в града!”.
Журито - мечтатели, големи деца, публиката - онова босоного фантазиращо дете, с най-богатия асоциативен свят - всички сме заедно, всички се смеем, тъгуваме, обичаме като анимационните герои.
В конкурсната програма от първия ден доминираше морето. Безделниците- стопаджии си харесаха 4 истории: тази на кученцето „Мераклия”, заради сърдечните му неволи, харесахме си охлювите и музиката на „Шкембетата”, „Фарът”, вдъхновен от поезията на Жак Превер и се влюбихме в предните зъбчета на откривателите на снега от филмчето на Йона Лури. А най-философски на безделници като нас проговори „На водата” с режисьор Йи Жао - всеки със своята лодка гребе, докато има сили, воля и живот, така че „без да генерализираме”: първият ден, ако не нобикновен, то излезе интересен и забавен.
С „без да генерализираме” всеки почитател на комиксите попада в комикс изложбата с белгийска следа „Европейците гледат европейци”. От нея се разбира, че „без да генерализираме”: холандците ядат миди с шоколад, чехите обичат бира, англичаните правят чай от храчки..., щури истории, аранжирани с комикс хумор. „Европейци гледат европейци” ви очаква на открито пред арките на Морската градина.
Нашият скромен безделнически екип пък си има свой комикс талисман -КОТЕНЦЕТО. По време на фестивалните вечери Котенцето ще ни бъде мека възглавка и верен приятел в приказните анимационни пътешествия. И тъй като след първата фестивална среща се отдадохме на поезия и мечти, нашето приключение днес завършва с нещо нежно като „Зелената върба”- филмче от Тайлнад за ценителите на азиатското изкуство.
всички ходещи картинки
понякога имат и душа:
- анима-ция:)))
Елица Матеева
Една статия от: www.why42.info публикувана на 9.09.2011
