Стефан Вълдобрев : В „ПРИЯТНОСТРАШНО” СЕ ЧУВСТВАМ КАТО ХЮ ГРАНТ
Той е по-големият брат в „ПРИЯТНОСТРАШНО”, спектакъл, гостуващ за втори път на МТФ ”Варненско лято” 2012 с огромен успех. Той е подвластен и на други музи-поезия, композиране на музика, кинорежисура. Безкрайно отговорен към всеки детайл и нещата, с които се занимава. Със Стефан Вълдобрев сме заедно минути преди поредната среща на варенската публика с „ПРИЯТНОСТРАШНО”*
- Докато гледам или чета „Приятнострашно” винаги си задавам въпроса какво е значението на тази градина, за която всеки от приятелския кръг Фани, Соня, Виктор и твоят персонаж Филип правят нещо добро. Струва ми се, че тя е копнеж по изгубения рай, но пък ти можеш да ми дадеш свое тълкувание.
Уби ме с този въпрос! Като си актьор не ги мислиш тези философски неща. Понеже си навътре в нещата, знаеш как работим: опитваш се да влезеш в думите на режисьора и да изпълниш неговите инструкции, а той, ако трябва, ще си мисли и за изгубения рай и за човешкия стремеж към хармония. Честно, с Галин не сме коментирали така идеята ти за градината, през цялото време работихме с чувство за ирония. А и ако играем предварително философски размишления, ще стане и фалшиво. Но пък щом така си почувствала мястото на градината в спектакъла, значи сме стигнали и до сложните големи смисли. Галин бе ми задал задачата: да се влюбя в приятелката на брат си, да извървя този път. Намирам в тази жена сродна душа и накрая разбирам, че това е особена ситуация.
- Кое е твоето ПРИЯТНОСТРАШНО в този проект?
Моето ПРИЯТНОСТРАШНО е че имам шансът да се срещна точно с тези колеги поне два-три пъти в месеца. Те са изключителни хора и нямам търпение да дойде денят, в който с тях ще произнеса този красив текст на Яна Борисова. В него няма нито една дума, от която да се срамувам, защото съм имал срамуване в други представления. Произнасям репликите си с удоволствие и понякога се чувствам като Хю Грант. Е, не външно, а емоционално.
- Драматугията на Яна Борисова е като нашия разговор, наситена с емоцията на естественото общуване, от което внезапно и неочаквано може да изскочи някой заек. Не се сещам за друг съвременен драматург, който да си подрежда така добре словото, ситуациите...Ти все пак имаш поглед и отвътре, какво е за теб този текст за театър?
Много вярно е това, което казваш. Има лекота, полет в написаното, много е естествено, а не фалшиво намислено. Поетично и със самоирония. Тази среща е много важна за мен.
- Как ви възприеха в Германия с този спектакъл?
Не си спомням да е имало бариери във възприятието. Спектакълът се прие изключително. Директорът на фестивала „Нови пиеси” специално ни обгрижваше и се усещаше неговото отношение към работата на Яна Борисова. Публиката веднага хвана ключа към пиесата.
- В „ПРИЯТНОСТРАШНО” става дума и за неслучващите се неща, които могат да се оценят и като красиви възможности. Какво е за теб възможността да си част от този проект?
С Галин сме от един клас, но не бяхме работили заедно отдавна. Аз бях в Прага, завършвах кинообразованието си и ми се обадиха от Театър199 с предложение да се включа в спектакъла. Не бях играл на сцената близо две години, защото се подготвях за заминаването си, за специализацията в Прага. Предложението се появи неочаквано и във важен момент. Да, то е една осъществена „красива възможност”.
- Представи си, че аз ти задавам въпроса от пиесата: „Какво си представяте като слушаш тази песен?” Какво си представяш, докато изпълняваш този монолог?
Представям си филма „АВАТАР”. Представям си сцени от този филм и не мога да си го обясня, честно...
- „Манчестер Юнайтед от Свищов” постоянно е на път. Наскоро участва на фестивал във Виена, изброй последните му фестивални спирки?
Има награда от Алма-Ата - взе специална награда там. Предстои му участие на фестивала в Инсбург. Май ще пътува и за Шанхай.Станаха над 20 фестивала. За мен е важно да има лекота в този филм. Публиката обаче не трябва да се товари с това какво се крие или какво ни е коствало случването на тази ЛЕКОТА. Това бяха две от най-тежките ми години. Десет месеца в монтажното студио - сутрин от осем до десет вечерта. Сто часа материал. Този филм е едно от най-трудните неща, с които съм се захващал и за мен е важно ако във филма има ефирност, лекота. Ето сега записвам нова композиция и преглеждайки някои записки по стари парчета, откривам как за да направя песен от пет куплета, съм изписал десет листа с думи и фрази и съм търсил в продължение на месеци точното. На финала се появява точният куплет и публиката не знае какво ми е струвало. Ето защо ми хареса и тази мисъл от спектакъла на Теди Москов „Едно малко радио”: Ние имаме умението да превръщаме тъгата в бодрост. И това е задачата на артиста според мен.
Елица Матеева
*ПРИЯТНОСТРАШНО от Яна Борисова
ТЕАТЪР 199
режисура: ГАЛИН СТОЕВ
участват: участват: РАДЕНА ВЪЛКАНОВА,СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ, ВЕЖЕН ВЕЛЧОВСКИ, СНЕЖИНА ПЕТРОВА, ВЛАДИМИР ПЕНЕВ
сценография: ЮЛИЯН ТАБАКОВ
