Суматоха, но не по Радичков, на 29 фестивал на българския филм „Златна роза”
Според психоаналатиците, месец октомври е стартов за т.нар. есенна депресия. Първият симптом на депресията е вътрешният смут и суматоха, различни по интензитет форми на безпокойство и прочие панически прояви на душевния мир. В началото на октомври Варна е определено градът на артистичния смут и суматоха, с което не се опитваме да ви плашим, а просто да ви предупредим – бъдете внимателни и си отваряйте очите, защото започна поредното издание на фестивала за български игрални филми „Златна роза” 2010, а задно с него по улиците на града може да срещнете всякакви странни персони (известни, полуизвестни или небезизвестни).
Фестивалът започна с определени импулсивни поведенчески реакции, които осмислят аналитичното взиране в проблема: е ли българската култура в депресия или става въпрос за депресията на един “културен” министър? Как по друг начин може да се разсъждава по темата, когато минути преди започването на официалната церемония по откриването на фестивала, множество от 300 разгневени артистични същества скандираха в близост до червения килим: „Рашидов-оставка!”, „ Ние не сме овце, не искаме ТМПЦ!”, „Искаме си театъра!”.
Дали Рашидов ще сподели тяхното мнение и ще си даде оставката е въпрос отвъд параметрите на творчеството, но важното е, че медиите снимаха в захлас, а баби и дядовци от близките пейки пляскаха и почукваха в такт с бастунчетата си при произнасянето на вълшебната дума „оставка”.
Думата “оставка” бе произнесена и малко по – късно в зала 1 на ФКЦ, където цареше напрежение, защото трябваше да започне официалната церемония по откриване на „Златна роза” 2010. Завидното количество публика пък показа, че не само Софи Маринова, а и „ Мисия Лондон” може да събере в голямо пространство хора, при това в очакване на... български филм!
Изпълнителният директор на Националния филмов център - Александър Донев, извади от джоба си бял лист и зачете като орган от гражданско състояние с подготвен тембър обичайните фрази по откриването на събитието. Преди финала на тържеството вече имаше и награда - художникът бохем (родом от китния Чирпан) - Никола Манев, подари картина на председателя на журито - режисьора Иван Ничев. По думите на Ничев, така действала чирпанската мафия. Остроумно, но не съвсем, защото мафията в Чирпан (а и навсякъде по света) едва ли подарява само картини...
Интересен акцент (за пореден път!) бе т.нар.”слово” на г-жа Даниела Петрова – председател на Комисията по култура и медии в Народното събрание. Не можем да и отречем приноса към историята на „Златната роза”: с увереността на управляващ политик тя обяви, че престижният кинофорум се провежда за 29-та поредна година! Този неизвестен досега на публиката и кино гилдията факт, бе приет с жужене в претъпканата зала. Елементарна справка (дори в Google)ще покаже, че фестивалът е най – старият за игрално кино у нас, а първото му издание е било през 1961-ва! (Тогава печели „А бяхме млади” на Бинка Желязкова). Всеки малко информиран за киното в България знае, че „Златна роза” не се провежда всяка година!
Но истинската кулминация на емоционалния градус на така или иначе поизмъчената откъм словоизлияния церемония, предизвика появата на режисьора Димитър Митовски („Мисия Лондон”), който покани братя по оръжие - колеги, режисьори, продуценти, да застанат до него и да оповестят съдържанието на протестна ДЕКЛАРАЦИЯ до всички политически люде и държавни институции, отговорни за нарушаването на „Закона за киното”. Творците поискаха парите за кино да не се намаляват и ако министърът на културата – Вежди Рашидов не може да осигури спазването на Закона за филмовата индустрия, приет още през 2003-та, да си ходи! Творците заявиха, че напускат фестивала: няма да изтеглят филмите си, но няма да стоят в залата, а в коридора по време на прожекциите.
Не можем да подминем иронията на съдбата: статуетката „Златна роза”, към която се стремят всички участници, всъщност е дело на скулптора Вежди Рашидов, а точно неговото име се произнасяше най – близо до думата „оставка” именно на сцената на „Златна роза”...
И за да увенчае артистично състоянието между депресия и суматоха в бг културата, със стилен английски хумор
премина през бг действителността филмът на Димитър Митовски „Мисия Лондон”. Слава Богу, Том Круз го
нямаше и мисията „оцеляване на българския дух” все още е възможна. Или както твърди един от героите в
кинолентата: „Всичко е възможно – с желание и професионализъм! Е, и с малко пари...”
Светлана Вълкова, Елица Матеева 
