Сънуването като пътуване към истинското ни АЗ в „Алиса” и „Да преживееш живота си” на Ян Шванкмайер
По повод честването на 80 години от рождението на чешкия аниматор Ян Шванкмайер на 10-то издание на Световния фестивал на анимационния филм варненската публика има невероятния шанс да усети изключителния свят от фантазии, страхове и страсти на артиста. Чешкият кинорежисьор - сюрреалист определено бе едно от най-добрите попадения на анимационния форум. В момента Шванкмайер работи върху нов проект, който със сигурност ще носи някои от запазените знаци на твореца.
Филмът „Алиса” (1987) на Шванкмайер е вдъхновен от романа на Луис Карол, но за разлика от неговата жизнерадостна ирония, тук малката Алиса не попада в свят, по-различен от тъмната къща, която обитава. Винаги във филмите на Шванкмайер се отделя екранно начало за встъпление от страна на главния персонаж или режесьора. В „Алиса”, малката Алиса пояснява, че всичко това е сън-приключение. Момичето вижда как се съживява белият, препариран заек и след като той напуска тъмното мазе, детето се втурва да следи белия дългоух невротик, повтарящ през целия филм рефрена „Боже, боже, отново закъснях!”.
В „Алиса” актьор и кукли чрез средствата на рисунката и камерата създават майсторски синтез, в който образите и кошмарите стават едно. Може би магическият свят на Луис Карол излъчва страховити образи, изрази, сцени, но във филма на Шванкмайер страшното е като картина на затвореното общество, съжителствуващо с ходещи меса (живото месо е често срещан образ във филмите на аниматора, както е и при сюрреалистите). Клаустрофобичността в мащабите на пространства и образи подтиква към аналогия с времето на тоталитаризма. Днес „Алиса” е може би филм за кошмара на живеенето ни, сътворен в съня на едно дете. Децата обикновено имат силно развити сетива както за истината, така и за кошмарите. Мартенският заек е инвалид, чорапите са термити, глупавите монарси - грозни хартиени същества, детските сълзи създават океаните, а порцелановите кукли са част от АЗ-а. Да изядеш една бисквитка (да направиш нещо различно, въпреки изричните забрани) логично води до смърт. И добре, че сънят е друг живот-Алиса се събужда, но светът също се е променил: белият заек отдавна броди в чужди чекмеджета, като не забравя да намаже с масло часовника си.В „Алиса” съществата търсят покой, но получават кошмари.
В „Да преживееш живота си: теория и практика”, жанрово определен от Шванкмайер като психоаналитична комедия, дори Фройд и Юнг не могат да заспят в качеството си на портрети, а какво остава за централния персонаж – порастналия Петричек. Поради бюджетни затруднения, вместо игрален филм, Шванкмайер създава неотразима история, в която се преплита анимационното и игралното. „Да преживееш живота си” (2010) е забавна, но и тъжна еклектика от символи. По улиците се разхождат голи кокошки, а старомодният здрав сън е дефицитна стока. Петричек, който на финала на филма разбира, че е Петричек, започва да посещава д-р Холубова - психоаналитик. Петричек – Евжен среща постоянно в съновиденията си жена в червено, която се нарича Ева, Елищка, Евжения. Истината е, че някога майката на Петричек – Евжен извършва нещо страшно и Петричек е бил на косъм от смъртта. Жената, с която той прави любов в сънищата, е истинска - това е майката на Петричек, умряла при трагични обстоятелства. Пертричек чрез сънищата възстановява биографията си, изтрита сякаш с вълшебна гума от съзнанието му. В големия град освен хора има крокодили, отровни змии и всякякви чудати твари, но това са фантазиите - познат спътник при съновиденията.
Сънуването, както и живеенето, могат да ни отсекат главата, а в анимацията на Шванкмайер подобен артистичен жест е част от езика -пъстър, жесток, поетичен, стремящ се към изгубения рай. Сънищата са нашият втори живот. Понякога и първи.
Елица Матеева
