Съществува ли “голямата вълна”?
Концепция на Мария Василева - куратор на основната изложба на Седмото биенале на визуалните изкуства "Август в изкуството" Варна 2010, 7 август - 7 септември
Съществува ли „голямата вълна”? Какво представлява и къде се намира?
Според научните изследвания, във всеки един момент в световните води бродят поне 10 измамни вълни, които достигат до 30 метра. Описани са случаи, когато кораби са се натъквали на тях. Едновременно много океанолози отричат съществуването им и твърдят, че това е фантазия, подобна на приказките за сирени и морски чудовища. Практиката, обаче, все по - често ги опровергава. Затова днес доста учени се занимават с предсказването им. Докато това стане, всички трябва да са нащрек за голямата вълна.
„Голямата вълна” е термин, който се използва и от математиците. След откритието, че вселената се разширява и ускорява с увеличаващо се темпо, се появява теорията за „тъмната енергия” . Чрез тази хипотетична форма на енергия универсумът се раздува като балон и така галактиките се отдалечават една от друга. Космическият пейзаж постепенно опустява. Теорията за „Голямата вълна” предлага алтернативно обяснение, според което галактиките просто са разместени от местата, на които би трябвало да са, в резултат от вълната от големия взрив, която минава през пространство-времето.
Където и да се намира – в морето или в космоса, „Голямата вълна” е смесица от истина и фантазия, от научни факти и легенди, от доказателства и опровержения. Съществена част от световния епос е свързан с морето. Легендите за морските нимфи – нереидите, присъстват във фолклора на много страни. Тези красиви същества се занимават с музика и танци, забавляват моряците, но и им помагат по време на бедствия. Нереида се нарича и най-отдалеченият естествен спътник на планетата Нептун. Едва ли наименоването на космически обекти на легендарни морски същества е случайно. Опознаването на галактиката и водните дълбини не намалява степента на привличането ни към тях.
През последните 20 години историята на България, Източна Европа и света е свързана с големите емигрантски вълни, които завинаги променят както лични отношения, така и цели локални култури.
В своите работи художниците в осмото издание на „Август в изкуството” коментират „Голямата вълна” като конкретност и метафора. Изборът им търси пресечните точки между реалност и фантазия – от митичните морски същества до героите на деня, от поетиката до прозата, от голямата вълна като природен феномен до голямата вълна на българската емиграция и световната миграция. Новите технологии и подходи мерят сили с класическите, приказките съпровождат действителността. Защото независимо от техническия напредък, ориентирането по звездите, както и тяхното романтично „броене”, не е отменено.
