Театрален джем сешън „СЕГА-АЛ(ь)БУМ” - за чистотата и лекотата на живеене
Сдружение за международен културен мениджмънт „Морско синьо”
представя
ТЕАТРАЛЕН ДЖЕМ СЕШЪН
„СЕГА-АЛ(ь)БУМ”
Премиерата ще е на 8 ноември, около 18.35...40...45 ч. Мястото: галерия „АРТ МАРКОНИ” във Варна.
Джемът е забъркан от текстове на Евгений Гришковец (монодрамата „СЕЙЧАС”) и Елица Матеева ( по пътеписа „Скажите, пожалуйстя, сколько стоит Путин?”)
Проектът е част от кредо - програмата на авторския екип „Всеки творец -културна столица на света!”
С проекта Елица Матеева подкрепя морално каузата на варненските артисти в структурата ТМПЦ, ето защо театралният джем сешън ще бъде с вход свободен за всеки варненец.
„Сега - Ал(ь)бум” е опит да си припомним за чистотата и лекотата на живеене. „Сега-” е спектакъл, основаващ се на 8 фрагмента, в които АЗ споделя с ТИ малките чудеса на деня. А какво е денят без твоя град, без лятото, без цигарата, без кафето, без малките неволи, които карат косъмчетата на краката ти да настръхнат понякога от яд, без задъханото бърборене на мотора на стария ти лек автомобил, без топлината на печените картофи, приготвени от бабка, без първата любов, без сълзата, която те превръща в туптящ човек?
Актьорът, писател и драматург Евгений Гришковец е част от интелектуалното движение КИСЛОРОД( сред основателите на КИСЛОРОД е и артистът Иван Вирипаев, познат на родната театрална публика от постановките на Галин Стоев и Явор Гърдев). Евгений Гришковец като автор никога не е бил представян у нас, затова „СЕГА- Ал(ь)бум” има възможност да популяризира един съвременен руски творец - актьор, режисьор, писател и музикант-изпълнител.
Любопитна е идеята за формата на театралния джем сешън -монодраматичното начало се разгърща под формата на радио-интервю в съответна среда, доближаваща се до радиоефира.
ДИ ДЖЕЙ ДЕДЬ МОРОЗ определя темите в РАДИОЕФИР „Спутник 703” – предаването разбира се е със заглавие „Ал(ь)бум. Чрез музика и танц, съсредоточен в минималистичното, публиката и участниците пътуват в импровизиран свят от спомени, асоциации и възстановяват мириса на време, в което децата бяха крехки като ЧЕБУРАШКА , а разказващите днес екс-деца са вече опасни старчета в стил „г-жа ШАПОКЛЯК”.
Текстът на Гришковец съчетава позитивното с романтичното, без да звучи прекалено сантиментално-мелодраматично. Специфичното намерение на екипа да представи драматургията на Гришковец по достъпен, забавен и увлекателен начин предполага комуникативността на този вид изпълнение. Джем сешънът е насочен към младото поколение, но авторите ще се радват да общуват чрез него с поколение, което цени постиженията на руската култура и духовност.
В театралния джем сешън участват: Ди джей Дедь Мороз - Добромир Тодоров (тон-режисьор и автор на предаването „45 оборота” в Радио Варна)
Гост в студиото - Елочка Матеевна (актьор и режисьор в „СЕГА- А(л)бум)
Кратка биографична справка за Евгений Гришковец
Дата на раждане - 17 февруари 1967 г в гр.КЕМЕРОВО. ЖЕНЕН(щастливо!!!)
Щастлив баща на три чудесни деца: НАТАЛИЯ, МАРИЯ и АЛЕКСАНДЪР.В момента живее в Санкт Петербург. През 80-те като студент в Държавния университет на град Кемерово играе в университетския театър и се занимава с пантомима. През 1990 г. създава независимия театър „Ложа”, в който за 7 години от същестуването му се менажират 10 спектакъла - собствена продукция. През 1998 г. Гришковец се премества в Калининград, откъдето тръгва първият му моноспектакъл „Как изядох кучето”(Гришковец е автор, режисьор и актьор в спектакъла). Това е именно заглавието, което успешно взема своя публичен изпит пред публиката на Москва. С „Как изядох кучето” Гришковец покорява Москва, след което получава театралната награда „Златна маска” в категориите „Новация” и „Награда на критиците”. Със своите следващи спекакли, Гришковец участва на фестивали в Авиньон, Париж, Брюксел, Цюрих, Мюнхен, Берлин.
Евгений Гришковец присъства в руското съвременно кино, като особени творчески постижения в творческата му биография са филмите: „Азазел”, „Разходка”, „13 месеца”, „Сатисфикация”. Има издадени 5 музикални албума съвместно с група „ Бигуди”. Автор е на 6 книги, като последната му „А....А” излиза през пролетта на 2010, паралелно с филма „Сатисфикация”. Зад романа „А....А” се крие Америка, онзи необятен топос, обвързващ всеки човек с идеята за осъществявянето на мечтите, Америка е метафора на онова, което е далеч от нас, ние си мислим, че го познаваме, но Америка от пощенска картичка е видимо една, а навлизайки във фауната на картичката разбираш, че мечтите не са това, което са...
Евгений Гришковец е автор от 1999 г. до сега на общо 9 спектакъла, последният му моноспектакъл се нарича „1+” ( руска премиера - май 2009).
„ Историите, разказите, театърът са най-добрата терапия за човек, който е забил поглед в стъклото и си мисли, че нищо интересно не може да му се случи. Четеш, ходиш на театър и...и ти се струва, че животът вече не е така безмислен...Има за какво да го обичаме, има за какво да се научим да обичаме!”
Евгений Гришковец
„ Номеври 2005 г., Москва е студена и красива в своя стъклено снежен хлад. Случайно се озовавам на театралния фестивал „NET” и съвсем случайно попадам в Театъра на нациите на представяне на бъдещ спектакъл, наричано за краткост ПРЕЗЕНТАЦИЯ. Какво ли е това чудо: да предстяваш нещо, което още не ти се е случило. Салонът е пълен, сцената празна: стол и нищо друго. И влиза един около 40-годишен мъж с очила, с тиранти, сяда на стола, гледа ни, мълчи...,но така мълчи, че всички започваме да се смеем... Евгений Гришковец ни разказва за бъдещия си спектакъл с идеята да ни попита дали бихме гледали новите му истории...Евгений е забавен, нежен, закачлив и дори понякога романтичен...с една дума, той е като горещо кафе по време на дълго нощно дежурство - освежава нощта...заразява я с позитивни импулси.
Пет години по-късно - отново е зима, на „туристическо посещение” съм в супермаркет „Берьозка”, намиращ се на ул. „Преслав”- гр.Варна, за да си купя руски гевречета...и на един рафт, една малка книжка в сиво тихичко ме шпионира, кихайки. След минута заедно се шпионираме. Книгата е „Зима” - сборник с пиеси на Евгений Гришковец... Така започна моята особена дружба с Евгений, дружба в отсъствие на физическото, но тази дружба и до ден днешен ми дава сили да живея така, както умея...Дружба в присъствие на енергия, вяра и любов към живота такъв, какъвто е...”
Елица Матеева
.
