УСЕЩАНЕ ЗА ПРАЗНИК
Ненужно е
да спъваш времето
със дати, имена и цифри.
То е жребец,
преминал хоризонта.
Владимир Стоянов / „По водата ли писах” изд. 2011 г.
Още една година е към своя превал. Очаквана с магическите послания на невероятните си цифрови комбинации, вещаещи велики промени, щастливи обрати, благоденствие и чудеса. Всеки сам може да прецени колко от очакванията му са се сбъднали. Вчера направих един опит, разбира се подсказан.
В края на деня се опитах да формулирам и запиша за колко неща, случили се или били част от този ден, мога да благодаря на Бог. Започнах с прекрасното утро и изгрева, огрели лицето и душата ми, с благодарност за споделените минути с утринно кафе, за уюта и топлината в дома ми и в очите на човека до мен, за липсата на тревожни новини, за това че всички мои близки се справят с предизвикателствата на този ден....Стъпка по стъпка написвах стълбицата, по която трябва да извървя своето удовлетворение, по която ще се изкачи и надеждата ми за следващия ден...
В този смисъл стихът на Владо носи освен изящна словестност и много дълбока филисофия. Ние превръщаме мечтите си в цели и вместо да ги догонваме – ги преследваме – ожесточено, настървено със всички сили и средства...и ги убиваме. Копнежът, носещ истинската магия на очакването, на нещо, което не можеш да формулираш, да назовеш, но към което се стреми цялото същество, остана в сянката на наточени до блясък фрази, имащи за цел да те стегнат, да те мобилизират, да те нахъсят и хвърлят в поредната битка за ...За какво?
Всеки път си повтаряме от колко малко неща се нуждаем истински. Всеки път, когато загубим нещо приемано за даденост, си даваме сметка колко е важно за нас и колко ограбен ще е оттук нататък животът ни, а сме можели да го задържим. Всеки път си подреждаме важните неща, но незнайно как най-отгоре често се оказва нещо безполезно с променлива красота и стойност. Наскоро попаднах на един любим стих от Кристина Филипова, който отдавна бях затрила някъде - ето го:
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само:
за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Прекрасен е нали! Отворете душите си и пуснете красотата в тях!
В празничната експозиция, с която галерия „Арт Маркони” изпраща 2011 година, ще видите всички познати имена от афиша ни: Ангел Атанасов/ Ачо, Васил Петров, Валентин Петров, Габриел Панев, Даня Кехайова, Димитър Манолов, Емилия Бояджиева, Евстати Маринов, Иваничка Панева, Ивайло Евстатиев, Йоана Калудова, Камен Кисимов, Маграрита Войнова, Огнян Георгиев, Павел Митков, Петър Андреев, Петър Петров, Румен Михайлов, Румен Желев, Светлин Ненов, Севда Драгнева, Сейфетин Шекеров, Станислав Розинов и Христо Панев. С желанието да ни приобщят към света на прекрасното, творците са подготвили истинско пиршество за сетивата. Защото талантът им е даден, за да споделят. Накъдето и да се обръща светът, независимо от катаклизмите, финансовите и духовни кризи, те творят своите картини, песни, стихове. Потребността от творческо присъствие е по-силна. И те са тук, за да ни вдъхнат живителната глътка красота, да проветрят емоционалния ни свят.
Посланието ни до всички приятели и почитатели е събрано в картината „Каналът на любовта/ Корфу” на Васил Петров, представена в изложбата му през август тази година. Изобразената кариатида, надвиснала над разбушуваната морска бездна, крепяща на крехките си плещи брега е всичко, което си пожелаваме през 2012 г., а именно: ЛЮБОВТА ДА НИ ВОДИ И СЪХРАНИ!
Ваня Маркова/Маркони
