ФСБ: високо, високо, високо…
Когато в началото на лятото медиите обявиха завръщането на една от легендите на българската музика, не съм предполагал, че това завръщане ще изглежда по този начин. Да, новият студиен албум FSB., две трети от който можеше да се изтегли от сайта на групата fsb.bg още преди да излезе на компактдиск, ми хареса много. Той е следващата стъпка в еволюцията на тези музиканти и показа, че тишината по време на дългогодишния хиатус в творческия път на ФСБ е била само привидна. Но истинската мощ на това завръщане усетих на 8 декмври във Варна, откъдето стартира нацоиналното турне на групата.
Тесните седалки в Двореца на културата и спорта, необичайно топлата зала и унесено прииждащата публика, за която по стар български обичай началният час на събитието беше художествена измислица, по нищо не подсказваха за това, което ни очакваше. Двадесет минути след обявеното начало залата притъмня, за да посрещне Константин Цеков, Румен Бояджиев и Иван Лечев.
Първото ми впечатление от тримата е, че се справят сравнително добре в битката с годините. А второто – че за големите музиканти годините са без значение. Присъствието на тези великани направи иначе внушителната сцена да изглежда тясна за тях. А тя, сцената, беше може би най-голямото съоръжение, влизало някога във варненския Дворец на културата и спорта. Изградена на няколко нива, със специално място за всеки един от деветимата музиканти, тя се издигаше почти до тавана на залата. Стотиците прожектори и светлинни ефекти заемаха буквално всяко кътче от металната конструкция и в първия момент човек би си помислил, че осветителите малко са се престарали. Но с развитието на шоуто същият този човек с леко облекчение разбира, че всяка песен е съпроводена от строго индивидуална светлинна хореография, обвързана стриктно с музиката – нещо, което до този момент българска група не беше правила.
Другият уникален сценичен елемент бе мултимедията, прожектирана на огромен екран зад музикантите. Кадри от миналото на групата, фотографии, анимация и различни колажи допълваха случващото се на сцената във всеки един момент – от първия до последния изсвирен тон. И най-хубавото беше, че всички тези съставки се вплетоха в едно цяло толкова добре, че се запитах кой от концертите, на който съм присъствал през годините, се доближава до този. И малко изненадан си отговорих: никой.
Началото беше отредено за парчетата от новия албум на групата. “Далече”, “А там не бяхме”, “Както преди”, “Няма”, “Нищо не взимай с теб” като откоси пронизваха залата почти без пауза между тях. Публиката, разбира се, беше жадна за хитовете на ФСБ, които никак не са малко, и получи една част от тях. “Епизод от романтичен филм”, “Пак ще се прегърнем”, “Иде вятър”, “Няма как”, “Високо” прозвучаха отново след толкова много години и именно те поразчупиха скованата варненска публика.
Направха впечатление новите аранжименти на старите класики – зрели, динамични, съвременни, интересни. Да, и по-тежки. ФСБ някак успяват да бъдат и джаз-фюжън, и поп, и рок група без да размият очертанията на физиономията си. Нещо, което се отдава на твърде малко артисти.
Към перфектния звук, запазена марка на ФСБ, трябва да добавя и виртуозното изпълнение, за което голяма заслуга имат и младите гост музиканти в групата: Кристиян Илиев (клавишни), Николай Копринков (китара), Ивайло Звездомиров (бас), Румен Бояджиев – син (барабани), Стефан Цеков (барабани) и Борислав Бояджиев (перкусии и електронни ефекти). Те се вписаха прекрасно в специфичната музикална картина и дадоха нова порция надежда за бъдещето на българската музика. Бяха равни с титаните и съвсем заслужено обраха овациите на публиката.
А те бяха най-силни по време на двата биса, и най-вече след тях, когато Константин Цеков, Румен Бояджиев и Иван Лечев излязоха за последен път на полутъмната сцена и заедно с феновете изпълниха “След десет години”. Дори и само заради тези три минути бих дал всичко, за да изживея отново срещата си с ФСБ. Но няма да е нужно, защото те се завърнаха.
Добромир Мързов
