Димитър Чолаков <br /><tt>Източник: Галерия “Теди”</tt>

ЦВЕТОВЕ в Галерия ТЕДИ

изложба акварел и пастел

15 март – 15 април 2012

 

Малко преди очакваното раззеленяване варненската галерия „Теди” кани на една специална среща със сезоните и колорита. Изложбата „Цветове” ни предлага да изживеем цветността не като бравурен хедонистичен енергиен взрив, а като деликатно, меко и усложнено усещане за мъдра пролет. Вероятно за това имат принос и техниките, подбрани за проекта – само акварел и пастел – капризни техники за майстори.

 

Не случайно от вратата ни посреща вглъбено лице от проф. Десислава Минчева. Тук са още страховито силният „Портрет на Калина”, вечната „Балерина”, която е емблема на художничката. Но има и две рози, които са сякаш версиите на художничката на темата за мъдрия цвят.

 

Живият класик в колекцията е Калина Тасева. Тя ни праща един завладяващ букет и който стои по същия мощен начин като нейните вечни „Кипариси”. Разбира се, щом има Калина Тасева, има и поклон пред цветовете на планината с нейните „Пейзажи”, сега допълнени от едно дълбоко „Синьо небе”.

 

Абстрактни интерпретации на идеята за цветовете предлага добре познатият ни Деян Вълков със своя „Пейзаж”. В тази линия е и Борис Пеев с три работи, докоснати от слънцето на Тоскана. Роденият във Варна артист, възпитаник на Академията със специалност живопис при акад. Светлин Русев и при проф. Ивайло Мирчев, е от творците, върху чието мислене Италия с нейния пейзаж остава неизлечим отпечатък, не без тънък отенък на романтизъм.  

Професорът от Академията Ивайло Мирчев, още един ученик на проф. Светлин Русев, ни успокоява с неговите прецизно композирани работи – „Утро”, „Болата”, „Бяло дърво”.

Веско Велев е тук с „Конха”. Обикновено сме свикнали да виждаме негови работи върху дърво, сега ето че ученикът на проф. Иван Кирков, художникът, който постави на арт картата на България Кърнаре, идва с работа върху хартия.

 

Близки до натурата пък са нещата на Валентина Чернева. Нейните „Врабчовци” дават идея за света на малките животи – искрящ, с ясни контури и витални послания и кънтящ от чистота.

 

Деница Денчева се включва в експозицията с пъстри „Лалета” и с едно „Море”. Художничката отдавна се е заканила да сложи край на работата си с акварела, но както виждаме, все още остава привързана към този емоционален материал.

 

 

С нещо горещо влиза в изложбата наследникът на поета Пеньо Пенев - Владимир Пенев. Ученикът на  проф. Светлин Русев изненадва с едно „Тяло” без никаква следа от така елегантно завоалиращите иначе негови прословути чадъри.

 

Вълко Гайдаров, един художник, който си отиде през 2009, присъства с „Утрин”. Той е от ония майстори на пейзажа, които рисуват не толкова природата, колкото усещането за нея. Неговите познавачи казват, че в акварелите му се преплитат импресия и абстракция, меланхолия и радост, експресивност и спокойствие.

 

Цветът, почувстван като експресия, ни показва и Долорес Дилова, която се настани в сърцата на варненци още с изложбата Усещане за вода това лято. Сега ни разказва „Спомени от едно пътуване” – четири работи, които представляват неин сериозен собствен кът със сложен цвят и сложни преживявания. Долорес е от артистите, за които цветовете са всичко и нейното място в изложбата „Цветове” е наистина основно.

 

Любен Зидаров, известен със своето чувство за хумор и весело-тъжни заигравания с темите с поука, идва със „Спомен от стария град” и „Пролетен вятър”.

 

Мария Чакърова – уважаваната варненска авторка, е набрала едни наистина заредени с цвят „Лотоси”, поднесла ни е стоплящо „Следобедно кафе”, и ни е оставила на емоцията на „Пролетния вятър”.

 

Големият Милко Божков е хладен и елегантен с миниатюрата „Могила”, изпратена от любимото му фамилно поселище - село Градина.

 

Ирена Стоянова от Троян е откъснала традиционни „Цветя”.

Йордан Трифонов от Ямбол спасява живота в „Ноев ковчег”.

 

Харманията на земните символи събира в своите „КомпозицииСтоил Мирчев от София.

 

Сашо Костов идва с два пейзажа. Софийският художник с добри изяви в Люксембург има специално отношение към пастела. Като причина посочва непосредността на изказа на пастела. А и признава, че с тази техника

тренира емоционалността си, често повлияна от етно джаза, който слуша.

 

Силно присъства в колекцията уважаваният Димитър Чолаков, чиито артистични жестове защитават темата „Цветове” по категоричен начин.

 

Трудните техники на акварела и пастела помагат в галерия „Теди” да влязат интригуващи с колорита си работи, които се позиционират високо на арт сцената не само у нас.

 

Нина Локмаджиева

 

Една статия от: www.why42.info публикувана на 21.03.2012
Bookmark and Share