ЦИГАНСКО ЛЯТО в ГАЛЕРИЯ “ТЕДИ”
изложба живопис
22 ноември – 22 декември 2012
Варна, ул. Скайлер 8
Пъстрежът на „Циганското лято” грейва с новата изложба в галерия „Теди”. Многоцветно е и артистичното общество, което събира своите платна в тази завладяваща колекция. От различни краища на България във варненската галерия пристигат картини, специално създадени от едни от най-ценените ни художници по темата, зададена от Йорданка Торнева.
Изложбата посреща посетителите си със знаково есенен пейзаж на Димитър Чолаков от Търговище - професор по живопис в ШУ “Еп. К. Преславски”, уважаван артист от легендарното поколение на първия клас на Светлин Русев в Академията. Той идва тук след пленер в Кюстендил, в който беше почетена 130-та годишнина от рождението на Владимир Димитров Майстора.
Веднага след него – сякаш за да успокоят цветността, застават замислените пространства на друг ученик на Светлин Русев - Атанас Атанасов – бургаският художник, който пъхна не крак, а трън във вратата на тази варненска галерия и така стана обичан от местните ценители автор. Неговите неща винаги ми напомнят по някакъв начин на един френски писател – Патрик Модиано – може би заради просмукващото се в тях усещане за очакване на нещо неизвестно или заради деликатната им недоисказаност.
Веднага след тях ми се иска да погледна към „Отразената тишина” на Долорес Дилова, която си запази трайно място в сърцата на варненци с отношението си към водата и морето. Двете и платна ни карат да вдишаме въздуха над привечерно замлъкнали есенни плажове, потъващи в предчуствия за зима.
Друга е „Тишината” на варненката Мария Чакърова – златолиста, с уловени повеи на вятъра, постоянния познайник на старите варненски дворове. Тихи са и пейзажите на Борис Пеев в платната му с характерното за него акварелно излъчване, размиващи всички граници, включително тези между земя и небе.
Смълчаването има още един свой изследовател – това е големият Милко Божков в един открояващ се малък формат. Неговият „Ноември” е потънал в дълбокото на черната си рамка и сякаш се замисля дали да запази още цветните си дрехи, или да влезе с голи клони в последния сезон.
Отново в тихата зона на есента са и двете версии на „Светлина” на проф. Десислава Минчева. Те са очаквани от варненските познавачи, които високо оцениха този цикъл от проникновени творби, белязани от сложен сумрачен цвят и благороден блясък. До тях виждаме и едно платно с китайско вдъхновение от последното пътуване на художничката на Изток.
Контрапунктно - ясен и категоричен прозвучава гласът на доайенката Калина Тасева. Дайте и облак и дърво и тя ще ви създаде драма, както това се случва в пейзажа и „Край Карлово”. Класически букети и женска фигура, която може да бъде и самата есен в следобеден час допълват представянето на толкова уважаваната голяма дама на четката.
Един много морски пейзаж с прерязващо мислите синьо небе-море ни праща от София проф. Ивайло Мирчев – „Болата”. А във вените на неговото забележително „Сиромашко лято – Сенките на душата” тече зимна кръв.
Няколко нови имена виждаме в тази изложба. Емануела Байракова – продължителката на изтъкнатата варненска художническа фамилия Попченчеви, се представя с пейзаж и натюрморт. Христо Панев от Велико Търново, който тази година закръгли 70 и има връзка с морето – с Камен бряг, праща един голям формат, в който есента е хубавица, обляна в червена светлина. Другият нов гост също идва от Велико Търново и университета там - Иван Узунов - един автор със специално отношение към оформлението на картината, чиято рамка се превръща в част от платното.
Сериозно е присъствието на популярни имена от територията на наива и примитива в Циганското лято в „Теди”. Умели разказвачи, те разказват в ярък цвят своите витални истории за земята и хората.
Царствен цвят с тържественост на икона, но с намигване от едно засмяно магаре вписва в палитрата на златния сезон Ангел Василев от Пловдив. Росен Рашев – Рошпака, зашива своята история с бял конец – буквално, и в нея са вшити есенни рибари под пътеводна звезда.
Светлооката циганска принцеса на Сули Сеферов бере плодовете на поредната му балканска приказка за добро и берекет. А русенския доайен Ради Неделчев ни вкарва в разказ за едни родни Филемон и Бавкида - благочестиви старци, споделящи есенното слънце пред бяла къща със задължителните сини порти и пасящи добичета.
Това са цветовете на Циганското лято в галерия “Теди” – една радваща сбирка, беряща плодовете на успешна работа с артистите през цялата година.
Нина Локмаджиева
