ЩРИХ НА ВСЕЛЕНА В „АРТ МАРКОНИ”
Цялата вселена –
/понякога синя, а друг път зелена/
остави щрих в мен –
понякога сладък, а друг път солен.
Няма я още...
мазката топла, изгубена снощи.
А тази вселена
е толкова синя, далечно зелена.
Мая Рад
Още с първата си за 2011 г изложба галерия „Арт Маркони” стартира поредицата „Разширени хоризонти”, в която представя млади автори, имали възможността да допълнят и съизмерят своя творчески кръгозор с културата и колорита на други страни: страната на Северното сияние – Норвегия през погледа на Мая Рад, слънчевите багри на Италия с Велин Илиев и Ивайло Николов, Китай и Свещената планина Тайшан в платната на Емилия Бояджиева.
Вълшебен e светът в експозицията ”Щрих на вселена” на първия гост в този проект - Мая Рад. Ако дърветата имаха сензори, способни да улавят настроенията на минаващите под тях хора, те щяха да се превръщат в розови облаци над влюбените двойки, клоните им щяха да се обагрят във всички нюанси на златното над възрастните хора, щяха да избухват във всички цветове на дъгата над децата. При Мая Рад няма скучни сезони и безлични пейзажи – всичко е светлина, контрасти, цвят и емоция.
Мая е възпитаник на Училището по изкуства „Добри Христов” – Варна и Техническия университет – специалност „промишлен дизайн”. В момента защитава магистратура в град Берген – Норвегия. Поради промяна в учебния процес, осуетила идването й в България, предлагам с малки съкращения интервюто, в което младата художничка разказва за предстоящата изложба, своите търсения, как вижда себе си и импулса в своето творчество.
„Не вярвам, че трябва да се чака някакво специално настроение или чувсто един художник да влезе в дуел с ново платно. Както и това, че трябва да се изолираш от света, заключвайки се в ателието 3-4 месеца, за да твориш...и това да бъде някакъв гарант, че ще се родят поредните шедьоври. В изкуството няма формула. Чувала съм, че в поезията водещото чувство е тъгата, копнежът по несподелената любов, болката и т.н. Нещата са много по-сложни и многопластови...Не можеш винаги да посягаш към платното, само под напора на моментно чувство или настроение...Художникът разказва и споделя, открива нови светове и измерения...И винаги е различен, защото изследва различни неща, в различни посоки търси и гради. Поне аз съм от тези художници, които искат да дадат образ на много неща само в едно единствено платно, а това е толкова трудно. Как бих могла да нарисувам, например, една точка или някакъв предмет в 20 различни нюанса. В моята вселена има толкова много светове, населени с пеперуди, птици, гори, омагьосани сгради....Някои категорично биха заявили, че съм разпиляна. Не им се сърдя, но духът на един художник прелита от галактика в галактика.
- За тази изложба
След завършването на Училището по изкуства „Добри Христов” имах невероятен шанс – самостоятелна изложба в Градската художествена галерия. Но едва ли това е било за мен „голямото излитане”. Интересното за картините в тази изложба е, че идеята за нея се роди, когато за първи път отидох в страната на троловете, викингите, фиордите и мразовитите тъмни зими - Норвегия. Събирах образи, идеи, впечатления и на родна земя ги материализирах в цвят върху платната, повечето от които участват в изложбата. Това ставаше през ваканциите, когато се връщах във Варна. Някои от картините звучат може би ескизно, но в моята вселена се беше родил още един свят, на който трябваше да му се вдъхне живот - да бъде нарисуван и това не търпеше отлагане. Подозирам, че ще ме питате за носталгията...Определено тя е константата в различните състояния на духа ми, когато рисувам в Норвегия. И така ще си остане.
- Предпочитан акцент, мотив..
Да, имам си любим елемент, който почти без изключение присъства във всички мои картини - арката. Трудно ми е да намеря най-подходящите думи, за да опиша защо точно арка. Дава ми хармония и обобщеност. Част от кръга, загатната елипса - завършеност. Макар и в един единствен ъгъл да е загатната, но я „щриховам”, това си е мой запазен знак. Носи ми усещане и образ за подслон, покров, праг, въвеждане, част от сграда, купол, парче земя, прозорец...И дървото - също доста често повтарян мой мотив, сякаш не мога без него, особено последните две години. Дърветата са сами по себе си отделен свят, но самото им съществуване в реалната и художествена действителност ги правят да изглеждат различно. Абстрактното изобразяване в живописта може да им даде различна форма или образ и да разкрие различните им същности (например едно дърво така може да бъде нарисувано, че в същото време то да прилича на листо, балон или голяма бонбонена близалка).
- Доближава ли те тази изложба до точката (или тя е тази точка), от която вече виждаш ясно и категорично себе си и пътя си?
Дали съм открила себе си? Затова останах в Норвегия, за да го направя. Картините ми дават отговор на този въпрос. Ако бях намерила всички отговори, щях да започна да се повтарям. Предпочитам да търся. Една арт личност е творец, тогава, когато създаде нов свят. А при мен е малко по-сложно. Моите светове изглежда са хиляди. Не мога да се затворя в рамка и да рисувам по един и същи начин, повтаряйки познат сюжет само и само да се харесам на сериозната критика и да нарека повторяемостта „стил”. Това ме плаши...Може би зрелостта в изкуството също има много измерения. А и как да кажеш за някого от „рода на хвърчащите хора”, че е „зрял”...Някак много „плодово-зеленчуково” ми звучи...Е, това може да мине и като шега..
- Недискретно ли ще е да те попитам за твоите духовни търсения, за вярата ти в Бог и работата ти като художник?
Не, не ми е неловко да говоря за вяра и религия. Напротив, радвам се, когато имам възможност да споделя богатството, което придобих, когато открих за себе си Бог. Всяка дарба е от Него и трябва да се развива, за да носи радост и да открива доброто у хората...Искам моите картини и стихове да събуждат мечти и желание за обич и близост...Защото този наш свят стана твърде хладен и екзотичен, не мислите ли?...
- Изложбата ти е своеобразна предпремиера на бъдеща твоя поетична книга?
Да, с риск да съм един от многонароилите се графомани, съм пред представянето на (не ми се иска да кажа книга, нито стихосбирка, звучи претенциозно), нека го наречем „словесна палитра”, сборник от поетични щрихи.С тяхното „експониране” и с тази изложба искам да премина на следващото стъпало, да затворя една врата и да застана пред прага на новата.Ще ми пожелаете ли „На добър път?” Благодаря ви!
На добър час на тази изложба, Мая! Нека Бог продължава да движи ръката ти и платното попива всeки щрих от тази вселена, която докосва сетивата ти!
Ваня Маркова – галерия „Арт Маркони”
