Ясен Казанджиев, арт мениджър: ако искам да ставам богат, няма да се занимавам с изкуство
- Какво значи „арт мениджър”? Това понятие популярно ли е у нас и доколко е изпълнено със съдържание?
Не е популярно, поради простата причина, че в България дълги години нямаше шоу бизнес, а когато се появи, хората бяха неподготвени, много малко от тях знаеха какво предстои след промените...Арт мениджърът е част от системата, която функционира, за да има артисти, които да правят своето изкуство. Арт мениджърът е свързващото звено, някои му казват „импресарио”, но не е точно, защото може да бъде продуцентски проект, може да бъде съдействие или само идея. Нещо като човек на изкуството, който не се занимава с изкуство, но има артистичен поглед върху техническите неща, нещо такова.
- Звучи ми като полезно нещо, като един много полезен човек...
Не знам. Или като много безполезно нещоL...
- Досега си менажирал предимно музикални групи?
Десет години бях мениджър на група „Лот Лориен”, с които продължавам да работя, но само като приятел и агент. Помагам и на други групи, но не съм точно мениджър, не се занимавам с управлението на групата, само помагам за случването на нещата или преча...
Има много хора, които казват: „ето, ние сме организатори!”, чувстват се едва ли не като месии в своята област и смятат, че са много талантливи, много добри. Аз нямам такова мнение за себе си, за мен е важно какъв е постигнатият резултат и това той да бъде устойчив – да се прави 5, 10, 15, 20, 30 години...Не както някои хора - правят го няколко години, докато имат енергия, после, когато нещата не се получават както те очакват, постепенно процесът замира.
- Кога и как решаваш с какви хора и с какъв проект се захващаш?
Повечето от моите приятели и партньори, например в арт мрежата Scenderman, където съм координатор за България и за Европа, са изявени артисти, вече познати в своите среди. Аз не правя промоция на нови звезди, за да ги налагам. Тоест, по естествен начин се опитвам да бъда полезен, да съдействам, да помагам на хората, които могат да оцелеят в средата си и които, въпреки всичко, правят това, което умеят и което им харесва...То е взаимен процес: трябва не само аз да ги харесвам, а и те – мен.
- Защо точно с музика се занимаваш?
Може би, защото съм много голям меломан. В моя живот музиката има изключително важна роля, мога да кажа, че без музика не мога да живея...Опитвам се да се занимавам и с визуални изкуства, с модерен танц. Интересно ми е да разширя погледа си, защото изкуството наистина няма граници – нещата се преливат едно в друго.
- На базата на опита, който имаш, можеш ли да дадеш рецепта за култура, има ли рецепта за оцеляване на добрата култура?
Това също е много относително – какво значи добра или лоша култура? За някои хора в България турбо фолкът и чалгата е много прекрасна култура, за мен това е нещо кошмарно и ужасно, което не ми харесва, но въпреки това то съществува. Чалгата навлезе като философска категория и в политиката и във визуалните изкуства и в много други области.
- Но пък с нея ако се захванеш, добре би припечелил...
Ако искам да ставам богат, няма да се занимавам с изкуство. Знам, че в САЩ има шоу бизнес, в Лас Вегас има програми, вариетета – но то не е изкуство, а машина за печелене на пари. В Европа не знам дали има такова нещо. Основният мотивиращ фактор за мен не е финансовият, т.е., ако искам да правя пари, няма да се занимавам с изкуство.
- Смяташ ли, че извън България се прави по-добро, по-модерно изкуство и че там творците са по-свободни?
Определено смятам, че България е най-изостаналата европейска държава в областта на културата. Причината е, че страната сякаш не можа да се отвори след падането на „желязната завеса”. Например, една Русия, която е наследник на СССР, е много напред. Може би там има значение традицията на имперската руска култура.
При нас някак си не се разви свободния пазар достатъчно добре, определени видове изкуство успяха да оцелеят, благодарение на дотация, но там също факторът е субективен. В смисъл, някой харесва нещо, но то да ли ще се харесва навън и дали нещо е добро или лошо, не знам кой го определя – публиката ли?
В другите страни, които са много по-свободни, изкуството беше много по-водещ фактор и продължава да бъде. Жизненият стандарт е много важен – ако човек няма с какво да се храни, нормално е да не мисли за изкуство. В България има много хора, които са бедни и една малка група много богати, средна класа практически няма. А именно тя е основният консуматор на изкуството , тя го прави бизнес категория.
В Европа процесите никога не спират, а ние продължаваме да изоставаме, развиваме се, но не с тази скорост, с която на мен ми се иска. Защото аз виждам, че има много талантливи хора и във Варна, с много енергия, която в един момент няма къде да отиде.
- Ти каза, че ако искаш да правиш пари, няма да се занимаваш с изкуство. Какво би правил тогава?
Не знам, не съм се замислял върху това, не съм пред такъв избор. Защо да мисля какво трябва да прави американският президент, при положение, че аз никога няма да бъда такъв, не желая да бъда. Аз си гледам от моята гледна точка: в момента е така, в бъдеще – ще видим...
- Добре, защо все пак изкуство?
Ами то е вътрешно. Все едно да се попита един художник защо рисува или един композитор защо пише музика. То е вътрешно усещане, вътрешна нужда...
- Сподели, че понякога се качваш се на сцената, участваш в проект, за да видиш как е от другата страна. Изкушаваш ли се самият ти да бъдеш артист?
Примерно, обичам любителски да се занимавам с фотография, но едва ли ще направя изложба, не се приемам като артист, който директно твори, а по-скоро се занимавам с художествена архитектура, когато се сковава самият гръбнак, структурата на нещо, което може да се случи в сферата на изкуството.
- Пътуваш много по света...
Да, обичам да пътувам. Може би съм някакъв модерен номад, може би има нещо циганско в мен, от добрата страна... Когато се застоя повече на едно място и започва да не ме свърта...Имам нужда да погледна нещата отстрани. Когато съм тук прекалено много време, губя реална представа кое е добро, кое е лошо, трябва непрекъснато да сравнявам.
- Как би се нарекъл: оптимист, песимист, умерен?
Песимистично – оптимистичен. Ако става дума за проекта „Варна – европейска столица на културата 2019”, съм песимист. Но съм оптимист, че Варна рано или късно ще стане световен културен център, защото тук сме на стратегическо място. Дали ние ще го направим или някакви хора ще дойдат от чужбина и ще го направят, това няма значение. Варна винаги е била кръстопът на културите и тук винаги са ставали интересни неща.
Интервю на Светлана Вълкова
