“Да бъдеш Христо Мутафчиев”
Издателство СИЕЛА и ВИВАКОМ фонд представиха в Галерия Графит във Варна дългоочакваната книга “Да бъдеш Христо Мутафчиев” – за живеенето, Силата, инсулта и други истории от Яна Борисова и филма на Георги Тошев “Христо Мутафчиев. Диагнозата”.
Откъс от интервюто на Яна Борисова, дадено за филма „Христо Мутафчиев. Диагнозата”, реж. Явор Веселинов, продуцент Георги Тошев:
Как решихте да напишете тази книга?
Идеята се роди, докато Христо беше в болницата в доста тежко състояние. Тогава този проект много ни вдъхнови. Стана съвсем спонтанно в един разговор между мен, Христо и Елица и се надявам да се получи точно това, за което се размечтахме. На мен ще ми бъде най-трудно, защото става дума за мой близък приятел, а за приятелите се говори емоционално. В този случай задачата ми е да се получи почти документален и реален поглед върху много тежък момент от живота на млад човек, с който той се справя по респектиращ начин. Като упътване за оцеляване в страшното през личния разказ на някой, който го е преживял. За да има всеки на негово място какво да чете и да черпи сила.
Какво е за вас приятелството с Христо?
Преди години много исках да работя с него и все не се получаваше. Сигурно не е било случайно и така е трябвало да стане, за да се преоткрием в много по-важен момент. След тази година двамата вече имаме творческа биография, която се равнява на сто репетиционни процеса. От моя гледна точка той си е абсолютно същият, както преди. Не усещам никаква разлика. И сега продължава да е великолепен актьор, добър приятел, баща, съпруг и най-смеещият се човек на света. Какво е приятелството – не мога да формулирам, но го усещам по присъствието около мен. В този смисъл имам късмет, защото наоколо е пълно с елфи и джедаи. Христо е един от тях.
Из увода на книгата:
– Христо, кажи ми ти защо искаш да напишем тази книга?
– Ти ще я пишеш, ти си писателка. Аз ще разказвам. И ще си лежа.
– И все пак?
– Искам да разкажа моята история, за да могат всички, изпаднали в това положение, да разберат, че не е толкова страшно.
– А не е ли?
– Не е!
– Е как да не е бе, Христо? Кого лъжем?
– Ти ли разказваш или аз?!
– А какво е?
– Страшно е, ако не разбираш какво ти се е случило и какво да правиш. Знаеш ли, че всеки трети човек в света получава инсулт?
– И жените ли? Мислех, че се случва на мъжете.
– Не, и на жените. И ако, не дай, Боже, те сполети, може да се изгубиш. Завинаги да се изгубиш. Тогава наистина е страшно.
– Никой ли не е написал, или обяснил нещо по този въпрос?
– Извън медицинските книги – май никой. Аз имах късмет да ми разкажат, да разбера, да осмисля и да си събера парчетата навреме. Затова ще е тази книга. Нещо като упътване за оцеляване при инсулт.
– Не те ли плаши тази дума?
– Вече не. Преди не знаех какво значи, а и не съм мислил. То кой ли пък мисли за такива неща?! Сега вече ми е по-позната територия. Не че си бях мечтал точно тази територия да опозная, но така се случи. Ще се опитам да начертая карта за придвижване през блатата.
– Трябва да разкажем как ни хрумна идеята за книгата.
– Ами, ти ми спомена, че една твоя приятелка е написала книга за осиновители и колко тя помага на хора, които не могат да имат деца. После си казах, че когато аз се разболях, ако имаше нещо, което да прочета, не само аз, а и близките ми, щеше да е много по-лесно и нямаше да губим време, инвестирайки в безтегловен страх. Съжалявам, че и съпругата ми нямаше такава възможност, за да си спести поне част от ужаса, през който мина.
– Не обичаш думата страх!
– Защо, ти обичаш ли я?!
– Аз съм специалистка по страховете, но сега питам теб.
– Не изпитвам страх.
Яна Борисова е писател, драматург и сценарист. Родена в София през 1972 г. Завършва история на изкуството. Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Най-известните й драматургични текстове са „Малка пиеса за детска стая” и „Приятнострашно”. Носителка е на наградите „Икар” (2008, 2010), „Аскеер”( 2008), Наградата на независимата критика, наградата „Златно перо”, наградата „Нова европейска драма” и др. Пиесите й са поставени и издадени в България, Белгия, Франция, Сърбия, Русия, Аржентина, САЩ, Италия и Германия. Нейни произведения са: „Кралица на прозореца”, „За замъците, валежите, роднините и любовта”, „Тихи невидими хора”, „Книгата, която се оказа дневник”, „Уилъби” и др. Стилът на писане на Яна Борисова е уникален и се смята за находка в съвременната българска драматургия, заради езиковите еквилибристики и органичността на диалозите.
