“От Кючук Париж до Варна” - документален филм за театралния режисьор Станчо Станчев
Филм на РТВЦ-Варна по идея на Луиза Тахмисян
режисьор: Добри Добрев
Станчо Георгиев Станчев е български режисьор. Роден е на 5 септември 1932 г. в Пловдив. През 1955 г. завършва режисура в класа на проф.Боян Дановски в ДВТУ, сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ София. Специализира в Театър „Вахтангов“ при Евгений Симонов и в Театър на сатирата на Малая Бронная при Валентин Плучек в Москва през 1959 г. От 1955 до 1959 г. е режисьор в Драматичен театър „Васил Друмев“ Коларовград, сега Шумен. От 1959 до 1962 г. режисьор в Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе. От август 1962 г. до септември 1992 г. е в трупата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна като режисьор и главен режисьор от 1978 г. и главен художествен ръководител (от 1979 г. до 1989 г.) Поставил над 100 пиеси от български и чужди автори.
От 1962 г. режисьорът Станчо Станчев влиза в театъра на Варна и свързва завинаги творческата си биография с него. Тук той намира професионалната атмосфера и екип от съмишленици, подготвен за сериозните предизвикателства на съвременната – българска и западна – драматургия. Благодарение на неговите репертоарни открития и подчертано аналитичен интерес към живота на идеите в драматургията, към модерната рефлективност на сценичното изображение и актьорска игра, театърът се налага през следващите десетилетия като сериозен интелектуален партньор на все по-взискателната и все по-образована публика. Чрез творчеството на този режисьор театърът действително се налага, според определението на Исак Даниел, като авторитетен неформален център на културния живот във Варна и страната. Доказателство за това е, че много от спектаклите на Станчев все още живеят в разкази и спомени не само на отделни зрители, но и на актьори – свидетели и участници в тях. В театрални мотове са се превърнали “Прокурорът” от Г. Джагаров, “Следствието” от П. Вайс, “Полет над кукувиче гнездо” от Д. Васерман, “Мата Хари” от Н. Йорданов, “Страшният съд” от Ст. Цанев. Те се помнят като звездни мигове на Варненската драма, когато оценката на публиката, самооценката на актьорите и обективната оценка на критиката са се срещали в щастливо разбирателство за истинското театрално събитие, което улавя съвременния нерв на творбите и на зрителната зала. Интересът на Станчев към съвременната драматургия си остава неизменен и през последните десетилетия – в началото на 90-те той пръв поставя Бекет на варненска сцена (”Последната лента” – моноспектакъл на Михаил Мутафов), а една от последните му постановки е “Учителят, или сянка върху дъската” от Ж. П. Допан (сезон 2002-2003), съвременна белгийска пиеса за кризата в общуването и липсата на единна ценностна система у младото поколение.
Виолета Тончева
