“…каза тя. И слезе от небето” – поетична премиера на Виолета Христова
"...искам да сдобрявам, не да губя,
защото съм направена от щастие..."
“Светът ми включва само любими неща: любими човеци, любимо човечество, любими гледки, звуци, мириси и цветове- изобщо любимост от всякакъв вид. Останалите наличности ми се губят. За да разкажа какъв човек съм, трябва да се сравня. А нима кафявите очи знаят как изглежда светът за синеоките!? Всички само допускаме другостта, обясняваме я със свои думи, залепваме й четливото етикетче и сме доволни от яснотата. Затова не знам какъв човек съм. Няма подобни наоколо. А може би има?"- споделя Виолета Христова в предаването "Калейдоскоп" на Радио Видин.
Стихосбирката "...каза тя. И слезе от небето" включва 71 стихотворения - 71 опита за прекрояване на действителността, за безболезнено вмъкване на ново парче плат на местата, където се е поизтъркало от употреба, удължаване и зашиване на орнаменти, за да се пъстрее и весели окото. Тоналността на книгата не е меланхолична, сива, нито покрита с бледност и едва осмелила се да погледне нагоре. В поетичните творби често се разминаваме с болката и шумолящата тъга - дори и без да помислим да я докоснем. Тъга, която виси като раздрано и мършаво небе. Тук чувствата са силни, понякога покрити с наметало, стоящи до вратата, но с ключ да отворят и продължат нататък. Къде? Ами пътищата са в очите, в песните, в кръвта, в зеленото на сезоните...” (Христина Панджаридис)
