„ АНГЕЛИ В АМЕРИКА” – ПРАГЪТ НА ОТКРОВЕНИЕТО
НОВИЯТ АМЕРИКАНСКИ СЕЗОН В НТ „ИВАН ВАЗОВ”- 2 част
„ АНГЕЛИ В АМЕРИКА” – ПРАГЪТ НА ОТКРОВЕНИЕТО
В театралната традиция преди историята на прехода е имало примери, когато заради премиера на дадена трупа или режисьор са се правили специални воаяжи от точка „А” до точка „Я” и ята от критици или пък театрални познавачи са се отправяли на път за да присъстват на спектакъла-чудо. Днес подобни приключения не се случват, освен ако т.нар. критик не е селекционер на определен фестивал и в мисията му да види представление са заделени специални хонорарни ордери по повод загубата на време, нерви и пари, свързани с прехода на дестинация от точка „А” до точка „Я”. Рецензията на „Ангели в Америка” е плод на приключение, поради предварителната ми нагласа, че този спектакъл ще ми се отблагодари за усилията. Тази рецензия нямаше да се случи, ако в родния медиен критически коктейл от статии и анализи на театрали по образование и душевно призвание и нетеатрали по образование, но припознаващи се като такива по душевно самозвание... не бе започнал лют гранатомет, свързан със скандалността на спектакъла „Ангели в Америка”. Реших да видя този „опасен” спектакъл за естетическите възгледи на всеки ценител и потребител на родното ни театрално изкуство.
Така се озовах на 11 декемри в Нардония театър, на ред 4 в партера и зачаках безвкусието да ме завлече, разкъса и изяде на големи хапки, да ме остави без дъх или да ме накаже като ме прегази с гилотината на бездарието си, за което например авторката на новата книга „Аз, блогинята”* изля тонове стомашни киселини в своя блог, а критичката Мирослава Кортенска пък пусна килъри из между редовете на своята статия в също така умопомрачителния висш стожер на морална еманация вестник „УИКЕНД”. Подобни, разбира се по-леки четива се развиха и във вестник „Култура”. След този въвод в творческия пейзаж на родното критическо анализиране, предлагам да започнем нашата среща със спектакъла „Ангели в Америка” сериозно и доколкото имам сили, дори ангажирано.
„Ангели в Америка” (Гей фантазия на национални теми) от Тони Кушнър е пиеса от две части. Първата част „Милениумът наближава” датира от 1990 г., а втората „Перестройка” от 1991 г. Спектакълът на НТ „Иван Вазов” проследява действието на първата част. Пиесата получава следните награди: Пулицър”, две награди „Тони”, две награди Drama Desk, награда на Кръга на Нюйоркските критици, две номинации за награда „Оливие”. По двете части на драматургичния текст е заснет минисириал с участието на Ема Томпсън, Мерил Стрийп, Ал Пачино, Мери Луиз-Паркър, а режисьор е Майк Никълс.Филмът е с 21 номинации на Ти-Ви наградите „Еми”. Текстът като структура е съвкупност от диалози, в които словото се дуелира с реалността, то е иронично, понякога на ръба, но винаги в тази негова ръбатост се откроява патетична риторичност. Всеки би открил в „Ангели на Америка” своя тема, защото драматургията поема болшинството от възможните човешки кризи-икономическа, политическа, сексуална, физическа, душевна. И както казва един от персонажите в пиесата на Тони Кушнър- Рой М. Коен (Владимир Пенев) „Днес няма дух, няма минало, днес има политика!”, то следва и началото на големия биологичен кошмар. В епоха на доминираща политика, настъпва време за катаклизми. Историята ни предлага различни версии: чумана епидемия, сифилис, психически заболявания, войни, Хитлер, Сталин, природни бедствия... Новото време, нашето време също има свой отговор срещу човешката самозабрава и загуба на Бог. Колкото и наивно да звучи ХИВ/СПИН е опит да се възстанови вярата в Бог като го повикаме. Как? Спектакълът ще ни го покаже!
През 1981 г. в Америка се установява висока честота на рядко срещан вид пневмония на белия дроб . Освен това учените описват зачестили случаи на капоши сарком (рядък вид карцином), сред хомосексуалната общност. Тези симптоми биват обединени с термина GRID (Gay-related immune deficiency). По-късно се разбира, че появата на този нов синдром се развива не само при хомосексуалната общност, предаван по полов път, а и при хетеросексуални, при наркозависими, при хемофилици, че той може да се предава от майка на дете. Така GRID бива заменен с познатия днес термин АIDS (СПИН). Чрез ретроспективен анализ, учените откриват, че още през 1956 г. в Белгийско Конго е имало изолирани случаи на този синдром. През 1983 г. в института „Пастьор” в Париж е изолиран вирус, за който се предполага, че причинява СПИН. Първата голяма американска знаменитост, починала от СПИН е актьорът Рок Хъдсън (умира през 1985 г. бел.авт.) Статистиката за 2005 г показва, че на всеки десет секунди умира по един човек -жертва на СПИН. Изследванията за откриване на лекарство срещу СПИН започват през 1984 г. Първи успешен пробив за лечение на ХИВ/СПИН, и включен в Глобалната програма на Световната здравна организация за борба със СПИН е медикаментът АZT. В момента се използват около 30 вида лекарства срещу чумата на 20 век.
За тези, които са гледали сериала „Ангели в Америка”става ясно, че действието на сцената на НТ „Иван Вазов” ще предложи последователност от събития до четвърти епизод, което предполага отвореността на финала на представлението. То завършва с ангелска фантазия на главния персонаж Прайър Уолтър (Цветан Алексиев). Взависимост от внушенията и цялостното тълкуване на спектакъла за някои от публиката това е фатален развой за съдбата на един човек, борещ се за правото си на живот, заболял от СПИН. За други краят на тази история е многоточие, дописано от надежда и копнеж, че животът продължава, ако се опитаме да бъдем силни, въреки болестта.
Протагонистът на театралното действие е Прайър, в зависимост от това до каква степен останалите персонажи се срещат буквално с него или пък му помагат в оцеляването, тяхната функция е не толкова антагонистична, колкото функция на помощници в развитието на статуса му. Персонажът Прайър Уолтър наподобява на главният герой от филма на Боб Фос „Ах, този джаз”. В основата на неговата среща със смъртта се осъществяват различни фази на възприемане на идеята за екзистенциалния завършек на съществуването. Една от първите фази е фазата на отричането-персонажът отрича информацията за сигурна среща със смъртта. В тази фаза, носителят на трагическото чувство агонизира, удря се в множество въпроси за битието си. Следващата възможна фаза е тази на вцепенението и примирението с идеята за смъртта. Тя се характерезира с тотален нихилизъм спрямо всеки жив обект. Ето защо, ако в началото на спектакъла играта на Цветан Алексиев е по-гъвкава, то в следващите срещи с него до края на спектакъла, наблюдаваме тяло, отказало се да общува пълноценно, опаковано в скованост и статичност. Подобно режисьорско решение не е лишено от логика в контекста на теорията за фазите, в които оценяваме предстоящата среща със смъртта.
Спектакълът „Ангели в Америка” е един от най-категоричните опити на Деси Шпатова, излъчващ силен позитивизъм и енергия за живот. Въпреки сложните взаимотношения на персонажите, въпреки хаоса на личния им статус, всеки от тях търси връзката с Бог. Спектакълът е калейдоскоп на цивилизационната лудост и чувство за апокалиптично стенание на човечеството, но същевременно той отключва и катарзисното откровение за възможното избавление на „душата, хвърлена в прахта”. Между двойките Прайър и Луис(Бойко Кръстанов), Харпър (Стефания Колева) и Джоузъф (Владимир Карамазов) се разгръща особена паралелна реалност на едновременната семейна буря, разпадане и бягство от истината за другия. Прайър на Цветан Алексиев е агонизиращ ироник, който е приел и се е затворил в смъртта като единствен изход. Джоузеф на Владимир Карамазов е искрен в желанията, но и объркан в чувствата си герой, превъзмогващ обществения пуритнизъм като признава своята сексуална ориентация. Харпър на Стефания Колева е мечтателка, потопена в зависимостта от „Валиум” и зависимостта от липсата на любов. Хана на Мария Каварджикова е силна майка, която иска да спаси своя син (Джоузеф) като му помогне да намери изгубената си душа. Бейлиз и Господин Лийз на Захари Бахаров са проекция на артистизма и човечността, на специфичната грация, с която живеят хората с ориентация, различна от хетеросексуалната. Ако трябва да се откроят чисто актьорските постижения, най-интригуващи са персонажите на Владимир Карамазов, Стефания Колева и Захари Бахаров. При тях динамиката на драматургията е плътна, наситена с любов, с парадокси, тъга, болка и хуманност. Тони Кушнър обича своите персонажи, дори когато те грешат. Подобно е чувството и на емоциите в спектакъла. Представлението навлиза в душевността на всеки от тях и ни я разтваря като не раздава присъди. Знакови сцени за хуманността в концепцията на спектакъла са: сцената на агонизирането пред смъртта, в която Прайър е научил диагнозата си и вътрешно се съпротивлява, изразена чрез танц под ритъма на електронен саунд (силна авторска музика на композитора Петър Дундаков). Агонията се обогатява с присъствието на Ангел (Снежина Петрова). Сцените с паралелното съпостяване на градацията във взаимоотношенията между двете двойки Харпър-Джоузеф, Прайър-Луис предлагат особена диаграма на съпреживяване. Спайдърмен фантазиите на Прайър-появата на двама комикс- герои, които танцуват в болничното отделение (Снежина Петрова и Захари Бахаров) ни въвеждат в особен режисьорски светоглед за душевното страдание на един потенциален мъртвец. Движението на актьорите в тези танцувално-пластични партитури, дело на хореографа Таня Соколова е като екзалтирано потапяне отвъд реалността. Костюмите на Елица Георгиева и отворената сценография на Венелин Шурелов са открили баланса между пространствата на реалност и свръхреалност, в тях има и елемент на забава, закачливост, както и елемент на изчистеност, документалност на времето, в което е се развива действието, а то е обусловено от година, зададена словесно от персонажа на Стефания Колева (1985 г. бел.авт.).
Когато съумеем да възприемаме различните цветове, различните хора около нас, тогава можем да си отдъхнем, защото сме превъзмогнали егото в себе си”, разбира се, ако искаме да се избавим от него. За публиката със силно развито ЕГО, не препоръчвам този спектакъл! За всички други „Ангели в Америка” е възможност да преодолеем личния ни праг на откровения.
Елица Матеева
* Милена Фучеджиева - „АЗ, Блогинята”, Издателство "Enthusiast, С. 2010
