„Боливуд”- яж, моли се и обичай… по индийски
Най – новата премиера на Държавен куклен театър - Варна е „Боливуд” – авторски спектакъл на Боян Иванов и Татяна Соколова.
Боян Иванов е режисьор, който постави няколко театрални проекта на сцената на драматичния театър във Варна, сред които като че ли най-симпатичен бе „Часът, в който не знаехме нищо един за друг”. Припомням си този спектакъл, изграден чрез танц и текст и посветен на другия до нас, съществото, което търсим, искаме да обичаме, но все нещо ни спъва в обувката и търсим приликите с новото заглавие в репертоара на кукления театър „Боливуд”.
„Боливуд” е добро попадение и може би съответства по силата си на излъчване на „Часът...”, докато спектаклите на Боян Иванов „Роберто Зуко”, „Q 4” , „Силикон”, макар и концептуално заредени, не успяха да провокират публиката да им се радва дълго...и естествено зрителският вот предопредели кратката им биография.
„Боливуд” за моя радост ще има публика, защото е улучил болното място на българския зрител, зарибен от квалитета на турски, латино и други попкорн кино „иновации”, пъплещи из малкия екран. В този спектакъл става дума за хората и желанието им да получат малко, топло гнездо, закриляно от любов и нормални, сърдечни отношения.
Индийското кино идва на помощ, защото в него, като че ли, най-чиста и наивна е любовната емоция и ето ти повод да създадеш един спектакъл! Защо не? Почти всеки актьор от екипа на спектакъла показва качества на драматичен изпълнител, посредством монолози, концентрирани около липсващото ни чувство за жизнена хармония и удовлетвореност. Тези монолози са абсурдни, смешни, тъжни, но преди всичко звучат като документ - реално и естествено. В интерпретирането им долових нещо от онзи хубав и светъл дух, който излъчваше „Улицата” - дело на Стефан Москов и театрална компания от съмишленици.
В монолозите се долавя режисьорското присъствие на Боян Иванов, но за мен бе по-провокативна танцовата партитура на спектакъла. В нея чувствеността и усещането за едно движение, познато от индийската танцова практика, е пренесено като език на градския европейски начин на живот и е сведено до изчистени, семпли движения. Татяна Соколова е синтезирала перфектно и с лекота движенията на Боливуд индустрията, като ги е въвела в езика на града, на офис генерацията, на ежедневието ни. В танца се състои и магията на „Боливуд”, без да омаловажаваме работата на актьорите върху драматургичната структура на представлението.
И ако направим аналогия с последната лента на Джулия Робъртс, където героинята й премина през богатата изтънченост на италианската кухня, през успокояването на духа в индийски ашрам, чрез молитвена благодарност към Бог и стигна до намирането на истинското си АЗ чрез обич, то в „Боливуд” има от всичко по малко: има и храна за душата и храна за тялото ( разбирай...сетивата).
Елица Матеева
