„Все още съм тук”-искрено и лично с Хоакин Финикс
„Все още съм тук”-искрено и лично с Хоакин Финикс
Премиерата на документалният филм „Все още съм тук” бе през септемри тази година по време на 67 издание на Венецианския кино фестивал. Няколко дни по-късно американската кино критика възприе със страхопочитание тази лична изповед на два пъти номинирания за „Оскар” актьор. Критиката определя лентата като нещо много по-ударно от хард- порно или раково заболяване заради откровеното присъствие на Хоакин. През 2008 г., след заснимането на филма „ Two lovers”, актьорът обявава пред пресата, че приключва кариерата си на актьор и започва работа върху първия си хип-хоп албум. Вестниците и списанията естествено посрещат новината със заключението, че това е рекламен трик. Но Хоакин не се шегува, още повече, че той е носител на „Грами” за музикално изпълнение във филма „Walk the line”, където влиза под кожата на Джони Кеш.
„Все още съм жив” започва с едно музикално участие на Хоакин в „Лас Вегас”, ще го видим и като рапър в Маями, но наред с реденето на рими-лично творчество, ще се запознаем с един понапълнял 35 годишен мъж-екс-артистична звезда, отдала се на дрога, самота и мечатата да бъде себе си.
В първите минути от лентата, попадаме на един неуверен единак, споделящ истината за себе си: „затънал съм ужасно...затънал съм в затвора на характерезирането за себе си... Повече не искам да играя ролята на Хоакин-актьорът. Да имаш кариера на артист те прави уязвим, а аз искам да бъда себе си. Мога да предложа повече. Искам да пея.”
Хоакин се превръща в Джей Пи, рап-мечтател, поет на живота и истината, но никой не приема думите му за истинско признание. Това превръща зрелият и талантлив мъж в мишена на творческата депресия. Дейвид Летерман се подиграва с мечтите на Хоакин, Бен Стилър и други комици шаржират неговият нов небрежен вид-дълга рошава коса и брада, личният му асистент го предава и въпреки хаоса и липсата на приятел, Хоакин продължава без преструвка да записва песните си.
„Все още съм тук” е филм по сценарий на Хоакин Финикс и режисьора на лентата Кейси Афлек (брат на актьора Бен Афлек-бел.авт.) В тази история актьорът не флиртува с публиката, а разсъблича на показ душата си, за да ни въведе в света на едно момче, което винаги е било диво. Диво като природата и онзи водопад в Панама, където 7 годишния Хоакин и 35 годишния Финикс се срещат в едно. Финалът е завършек на един детски скок, записан преди повече от 20 години на любителска лента от бащата на актьора. Години по-късно Финикс търси благословията на баща си и отново се къпе във водите на водопада, за да превърне в ритуал пречиственото на душата си- това ще бъде неговият биологичен дзен срещу светската суета и безсмислен шум.
„Все още съм тук” е интимен монолог, натоварен с болка, тъга, умора и много стремеж за постигане на истината за смисъла на живота. Истина, която или постигаш с един дъх или забравяш от момента на раждането си.
„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2010 на Елица Матеева
(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)
