„Вход към пустотата”- необратимият съкрушителен удар на Гаспар Ное
След филмовата лента „Необратимо” и участието му в заедно с режисьорите Вим Вендерс, Мира Наир, Ян Кунен, Гас Ван Сант, Джейн Кемпиън и др. като сърежисьор в проекта „8”, последното филмово видение на Гаспар Ное носи в заглавието си кода към смисъла на творбата. „Вход към пустотата” е филм, който се развива дълго и педантично във времето - приблизително към три часа, за да удари сетивата на зрителя като плавно разграждаща се в мозъка ни отрова. Камерата пътува, сякаш излязала от съзнанието на главния герой Оскар и се поняса като замръкнала сянка над Токио. Верен на тезата си, че човекът е нищо повече от животно, което има възможност да се движи чрез два крайника, Гаспар циклично стоварва плавно и хладно внушението си, че хората извършват предателство към живота и неговата красота от момента, в който срежат пъпната връв с родителя си. В преносен смисъл, ако родителят - майката е символ на Бог, то всяко новородено загубва смисъла на живота и постига неговата пустота от минутата на самостоятелното му навлизане в ритъма на съществуването.
Оскар и Линда са брат и сестра, загубили своите родители по време на катастрофа, разделени и отгледани от различни хора. Двамата се събират заедно в Токио. Оскар се е превърнал в наркодилър, а Линда става стриптийзьорка. Двамата постепенно загубват наивността на телата си. Оскар е убит от полицията по време на акция, след неговата смърт душата му започва да пътува в миналото и бъдещето на своя живот.
„Вход към пустотата”, за разлика от „Необратимо”, не посяга върху красотата на Моника Белучи, в него почти остъства реалното насилие, но за разлика от „Необратимо”, действа много по-убийствено върху емоциите, заради повторенията от сцени, в които хората са представени като консуматори на плът и дрога. В 21 век човешкото същество си осигурява своето щастие не като се опитва да се научи на любов, а като имитира подобни импулси, пораждащи еуфория. Малки, кратки форми на удоволствие, лишени от любов, но изпълнени с моментна забрава.
„Вход към пустотата” е разтърсващ полет на камерата, за която няма забранена територия. Тя попада в човешкото тяло, носи се по покривите на хотелите в Токио, навлиза през очите на героите в съзнанието, лута се като бездомна душа в света на същества, които спят, употребяват алкохол, дрога и се събуждат в прегръдките на непознати.
„Вход към пустотата” е песимистична диагноза за финала на съществуването ни. Дали финалът ще е ГОЛЯМ и НЕЗАБРАВИМ, зависи от двуногите „животни”, които все пак предпочитат светлината.
„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2010 на Елица Матеева
(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)
