„Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011)” със специална премиера на „ЗЛАТНА РОЗА” 2011
Тези, които познават стила на киноведа д-р Геновева Димитрова са хора, отдадени на динамиката, притежавщи чувство за хумор и не на последно място - предпочитащи стилното кино пред комерсиалните пуканки (ленти, които едва ли ще се запишат в съзнанието.)
Интелектуалното събитие с дъх на 24 кадъра в минута върху книжен носител по време на „Златна роза” 2011 е премиерата на новата книга на д-р Геновева Димитрова - изключително изследване, посветено на случващото се през последните 20 години в една могъща киноиндустрия, а именно руската.
На 10 октомври, по обед във ФКЦ, след като медиите се срещнат с любими актьори и режисьори на пресконференция, ще се случи срещата на Геновева Димитрова с варненската публика и новата й книга „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011)”.
Ето какво авторът сподели за предстоящата среща с новата й творба: „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011)” от д-р Геновева Димитрова (Издателство "Валентин Траянов", С. 2011) е първото пространно българско изследване на новото руско кино. Книгата е и първият познат анализ на определен период от дадена кинематография през абсурда. Монографията се опитва да обеме основните специфики на руското кино (за голям екран) през валидните тенденции и емблематични заглавия. От артхаус до мейнстрийм. От радикалните проекции на скепсиса до радикалните проекции на утопията. Включени са и разговори на авторката с важни кинематографисти, като Алексей Герман, Никита Михалков, Сергей Маковецки... Приложена е и подробна филмография на 200 заглавия.”
Още от студентските си години следя силната критика на д-р Геновева Димитрова и днес, макар и част от гилдията, пишеща за кино, с наслада чета анализите й на страниците на сп. „Кино” и рецензиите й във в-к „Култура”, които винаги са ми допадали, заради цветната ирония и едно свежо отношение към света.
Първата й книга "Кино в края на века: Български фигури и игрални филми - поглед от 90-те", издателство на "ЕА" - Плевен, 1990 г. ме вчепатли с портретите й, посветени на родните кино актриси, с някои от тези нейни героини съдбата ме срещна в живота и в работата като Марияна Крумова, Касиел Ноа Ашер и пр. Нейният верен поглед определи години преди една звезда да се превърне в емблема на новото родно кино, звездния й път, както д-р Геновева Димитрова казва: „актрисата Весела Казакова е мое откритие”.
И ако тези лични откровения за автора на „„Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011)” не са атестат за интересна творческа провокация, Ви предлагам мислите на Георги Лозанов по повод новата й книга: „За да можеш да говориш за абсурда в изкуството, без той да погълне и собственото ти говорене, трябва да притежаваш поне три неща: естетически вкус, екзистенциална чувствителност и социален рефлекс. Книгата на Геновева Димитрова носи тези качества, а и повече от тях - тя превежда днешното руско кино на наратива на критиката, от което, обаче, то не губи въздействието и занимателността си. Така, докато я четеш, гледаш филми. И то през погледа на високия професионалист”.
Да се понесем заедно върху въртележката от радости и тъги на съвременното руско кино с д-р Геновева Димитрова на 10 октомври в кафе – театър ФКЦ, в компанията на ароматно кафе по обед.
Елица Матеева
Кратка биографична справка за автора:
Геновева Димитрова е родена в Плевен. Завършила е езиковата гимназия в родния си град, руска филология в Софийския университет и кинознание в НАТФИЗ. От 1990 г. е редактор "Кино" във в. "Култура". Член е на редколегията на сп. "Следва и алтера". Преподавател по филмов анализ в Нов български университет и "Да мислим киното" в СУ "Климент Охридски". Докторант в Института по изкуствознание на БАН и член на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските филмови дейци, ФИПРЕССИ (Международна асоциация на филмовите критици). Участва като актриса във филмите "Лагерът" на Георги Дюлгеров и "Пату" на Станислава Калчева. Автор на книгата "Кино в края на века: Български фигури и игрални филми - поглед от 90-те", издателство на "ЕА" - Плевен, 1990 г.
