„Глупаци”от Нийл Саймън: когато СВЕТЪТ се засели в КюленчикOFF
В едно невероятно селце в Украйна местното население живее в щастливо забвение за света. И макар че над местните витае мистериозно проклятие -обитателите са наказани да живеят с глупостта си до края на земните си дни, наказанието им - ампутиран интелект, съдържа много повече топлина и човещина, отколкото в края на на тази история.
Авторът й е един от най-комерсиалните и най-понятните за масовата публика съвременен комедиен драматург - Нийл Саймън. Преди години, след като прочетох пиесата на Нийл Саймън „Добрият доктор”, останах с впечатлението, че този добронамерен американски драматург наистина разбира руската душевност. В „Добрият доктор” авторът разплете всеки персонаж от сложната драматургия на Чехов и приближи дилемите на действащите лица към зрителя.
В „Глупаци” някои имена от руската литература се срещат между редовете на пиесата, но тук драматургията пленява заради приказните си интриги в стил Карло Гоци, заради лекия, но същевременно интелигентен , жив, любопитен поглед над света. „Глупаци” е новото заглавие (второ по ред) за тази година от афиша на трупата на Варненския театър. Режисьорът Георги Михалков в тандем със сценографката Антония Попова са създали фантастична среда, изключителни костюми, в които въображението се е „разпищолило” до безкрайност. За всеки от персонажите и специфичната му глупотевина като характеристика съответства знаков костюм, обогатяващ образа, представата за хората от КюленчикOFF.
Фабулата е простичка: учителят Толчински (Теодор Папазов) пристига в КюленчикOFF, за да стане ментор на глупавичката София (Ина Добрева). Ако за едно денонощие девойчето не се сдобие с логика и прозрачност на мисълта, то учителят трябва да си тръгне. Ако остане - той се превръща в един от всички. Проклятието е с давност 200 години - тогава влюбен младеж слага край на живота си, заради невъзможна любов, а баща му пуска в действие проклятие за причинителите на смъртта му. Така над КюленчикOFF пламва прокобата на глупостта. Толчински се влюбва в София и е готов с помощта на ума си да се пребори с проклятието. Постига своята цел, хората се радват на новата си придобивка-интелект, но като че ли вместо КюленчикOFF да се слее със света, то светът с целия си антураж от „добродетели” се заселва тук. И ето че в КюленчикOFF се развиват корупцията, гешефтите с илегален характер, малки интриги, които провокират по-големи. Но хората вече са умни.
Георги Михалков сподели с журналисти преди премиерата впечатленията си от драматургията на Нийл Саймън така: „ Пиесата е изключителна. В нащия прочит всичко се случва на мегдана. Тук работя с екип, чиито артисти имат възможността да се изявяват солово, но също така могат да интерпретират качествено своя талант като част от хорова структура. Комедия се прави според мен по-трудно, защото днес трябва да се преодоляват стереотипи и онези лоши навици, установили се през последните години по родните сцени в правенето на комедии. Пиесата е и смешна, но и с иронично отношение към хепи-енда.”
Защо според мен „Глупаци” е интересен и успешен спектакъл? Отдавна не бях виждала варненски актьори да импровизират с музика и танцова органика в комедиен жанр. В „Глупаци” публика и актьори се сливат в едно - в радост и наслада от взаимната среща. И макар в спектакъла еклектиката да е условие, без което театралността е невъзможна, тук тя е точно в сърцето на историята. Всеки актьор е равностоен на изпълнението на своите колеги, независимо от степента на значение на персонажа му в сюжетното съдържание. Разбира се, по-опитните в екипа със завидна лекота постигат своите герои: пърхащите като пеперуди по сцената Енхна (Милена Кънева) и Леня (Даниела Викторова) с грация и преекспонираност на женското начало като поведение създават увличащи и забавни персонажи. Мишкин (Пламен Димитров), Слович (Свилен Стоянов), д-р Зубритски (Валентин Митев) и особено присъствието на Грегор Юзекевич (Димитър Мартинов) са прекрасни в своята отчетливост и нетрадиционност. Всеки притежава изработен отличителен акцент в поведението си, съобразен със социалния си статус в КюленчикOFF. Сред играта на младите най-гъвкав в ролята си е може би Валери Вълчев - неговият Снетски изпълва пространството с особена виталност.
Ако сте почитател на т.нар. „игрови театър”, в който освен словото, властва и импровизацията, то вероятно „Глупаци” е спектакъл, създаден сякаш специално за вас. Времето в него отлита незабелязано и чак когато приказката свърщва, зрителят осъзнава, че познанието винаги ни прави по-нещастни, а липсата на знание ни превръща в деца, невинно отдали се на живота като приказка без край.
Елица Матеева
