„ЕЛЕНА”- скандинавските източни пиеси на Андрей Звягинцев
Познавачите на неговото творчество вероятно ще кажат, че с последната си лента (премиера в Русия на 29.09.2011), Звягинцев е достигнал до крайното усещане за опасното падение на социума.
В предишните му истории „Завръщане” и „ Изгнание” все пак на фона на епичното, в човешкото се открояваше една своеобразна мекота, докато в този разказ цялата история реже като бръснач - монотонно, със спокойствието на опитен килър.
„Елена” се появява случайно в реалността на руската киноиндустрия, защото първоначално лентата е трябвало да бъде част от 4 отделни филма, с обща тема - съвременния Апокалипсис, продуцирани от чужденец, в които актьорите и екипът са англичани. Ето защо Звягинцев и другият му колега по сценарий Олег Негин наричат проекта си „Хелън”.
Сценарият е отхвърлен, но пък отказът на продуцента-чужденец мотивира екипа да се съсредоточи в заснемането на руски филм. След кастинг за главната мъжка роля, е избран режисьора на филма „ Белоруската гара” Андрей Смирнов. Главната женска роля е поверена на Надежда Маркина. Смирнов и Маркина са актьори от талантливата старата руска гвардия, които в „Елена” правят страхотен дует на контраста - контраст в модус вивенди, модус на мисленето, модус на вярата. През 2011 г.,Надежда Маркина заедно с филмовите лъвици-звезди: Кирстен Дънст, Тилда Суинтън, Шарлот Генсбур, Сесил де Франс се бори за приза в номинацията на Европейските филмови награди „Най-добра актриса на Европа”.
„Елена” е пестеливо и статично заснет филм, тук статиката е език, отношение, безмълвен коментар. Първи кадър: дърво без листа и две черни врани. Последен кадър: дърво без листа, но птичият дует не съществува, а отвъд дървото наследниците на Елена с Елена се наслаждават на нова придобивка - мебелиран апартамент в шикозен, скъп квартал.
Москва и московските предградия в „Елена” са други, лишени от типичната ни представа за руското, за голямото, за обширното. В този филм властва някаква особена скандинавска атмосфера, отчужденост, хирургическа безпристрастност, пустота. Елена и Владимир са възрастни съпрузи. Тя е бедна, а той е богат, но се отнася към всеки разход с педантичност (сещам се за епизода, в който, когато Елена пазарува хранителни стоки, отваря домашния сейф, където връща рестото заедно с касовата бележка за покупките).
Елена има син от предишен брак, Владимир - дъщеря. Младите и в двете социални половини на главните персонажи си приличат, защото независимо липсата или присъствието на пари, те са като зомбирани консуматори. Синът на Елена очаква майката да оправи социалния му статус с пенсията, която му дава, макар че той има две деца и трето на път, а Катерина - дъщерята на Владимир, е на ТИ с алкохол, дрога...
Младите и в двата случая бягат от действителността чрез заместване - пари, алкохол, без да поемат отговорност за собствения си живот, да потърсят неговия смисъл.
Синът на Елена отново иска пари от Владимир, последният отказва. Владимир получава инфаркт. Елена обещава да помогне... с конска доза „Виагра”- настъпват славни дни!
„Елена” е поредната източна пиеса за хората на Прехода - руски, български, пост социалистически...но винаги създаващ деградиращ социум, в който между богати и бедни няма никаква разлика. И едните и другите са автомати, заспиващи пред плазмения телевизор, хрупащи ядки зверчета, не можеш да ги трогнеш с истории за великото в човека и възвишеното в живота. А някой бе казал: „Човек - това звучи гордо!”? Днес човек се трогва само от присъствието на пачки банкноти и храна... Този човек се трогва от лъскавата материя.
Звягинцев е постигнал изключителен изказ, защото всичко в този филм е напуснало типичното за руската действителност пространство и е попаднало в някаква Бергманова, Ибсенова, Северна мистерия, в която мистериозното (инак съвсем по социалистически) изгасване на тока в жилищна кооперация от Подмосковието е знак за присъствието на призраци - свидетели на греховността у човека.
Надежда Маркина е уплътнила максимално своя персонаж, дори когато извършва престъплението жестовете й излъчват достойнство, но всъщност всеки родител би извършил грях заради децата си, нали?
Филмът заслужава особено зрителско внимание, заради фактите: още преди да започнат снимките, сценарият му е отличен в “Сънданс” именно в категорията „най-добра сценарна разработка”, в Кан 2011 филмът получава награда „Особен поглед”, в Гент получава Гран-При, подобна награда има и от фестивала в ЮАР (в Дурбан).
„ЕЛЕНА” е единственият (за сега) руски филм със специално писана музика от американския композитор, майсторът на минималистичното в музикалната форма - Филип Глас.
"ЕЛЕНА”- „Последните ще станат първи”, но с цената на какво?
„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2011 на Елица Матеева
(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)
