„ЗАД КАДЪР” – историите по действителен случай продължават
„Зад кадър” на режисьора Светослав Овчаров постави финалната точка на лятното издание на „София Филм Фест във Варна”. Изборът да се закрие фестът точно с това заглавие вероятно не е случаен - режисьорът и главните актьори Иван Бърнев и Касиел Ноа Ашер носят в биографиитe си варненска следа. Но ако забравим за локалната интрига, интригата в този нов български филм е съществена, защото за първи път, благодарение на Държавна сигурност или заради нейната съкрушителна роля в живота на един от авторите на лентата (Христо Тотев), се е получил искрен и мъдър филм. Светослав Овчаров отново се е доверил на качествата на Иван Бърнев и Касиел Ноа Ашер, а те като актьори имат добро партньорство в театъра ни, така че съумяват да влязат под хастара на българска съпружеска двойка от края на 60-те, в годините на развиващото се социалистическо общество.
„Ох, пак ли киното ще ни измъчва с истории от преди 20 години?” Спокойствие и само спокойствие! Този филм може би ще ви се стори близък с „Животът на другите” - немския носител на „Оскар”, в който режисьорът Флориан Хенкел фон Донерсмарк с хирургическа ловкост се вмъква в живота на интелигенцията и битието й под зоркия поглед на ЩАЗИ. За разлика от служителя на ЩАЗИ (великолепно изпълнение на Томас Мюе), на нашите блюстители на сигурността никога няма да им е писано да прозрат същността на една уродлива система, може би, защото предпочитат да си останат вечни деца на системата? А системата като майка - орлица се грижи за благополучието на децата си...
В края на 90-те, операторът Христо Тотев прочита своето досие под кодово название „Оператора”. По неговите думи, диалогът на „Зад кадър” е „едно към едно” с прочетеното и онова, на което става свидетел. Синът му, страдащ от астма, заминава заедно със съпругата му за Германия и тази случка е повод за съсипването на едно семейство от държавата в лицето на ДС. „Няма по-голямо престъпление от това да разделиш баща и син!”- изстраданото се превръща в сценарий над 300 страници. Христо Тотев открива съмишленик и заедно със Светослав Овчаров разработват, подготвят, снимат филма за период от около 9 години.
„Зад кадър” е различен филм. Той не илюстрира миналото, не ни нагнетява с повърхностни регистрации на времето. Човешки, без екзалтирана помпозност ни запознава с деформацията на едно общество, което продължава да живее по същия начин: ако преди идеологическата несъвместимост с една система е диктувала живота ни, днес икономическата власт на създалите системата, предопределя избора ни да бъдем или не...ако се откажем да обслужваме икономическата власт, ние ставаме аутсайдери и от държавата. Държавата отдавна се е срастнала със своето отроче ДС и е забравила значението на думата „сигурност”.
Иван Бърнев като Антон Кръстев и Касиел Ноа Ашер като съпругата му Диана деликатно и зряло навлизат в персонажите си, сякаш им прощават. Историята на „Зад кадър” е сложна, трудна, тежка, но филмът не ни я натрапва, не сочи назидателно с пръст. Както каза актрисата Касиел Ноа Ашер в срещата с публиката: „може би е време да има специалнен предмет в училищата „социализъм”, за да попълним белите петна и за да се научим да си прощаваме...” Може би, ако искахме да се научим да „четем” историите си? Може би, ако управляващите преди 20 и след 20 години имаха реално отношение към интелигенцията си, към битието на своя електорат, последният няма да приема статута на е(и)мигрант в и извън България? Всичко е история „ зад кадър” с изкривен, отворен край...
Елица Матеева
