„ЗЛАТНА РОЗА” 2014”: прессрещи с екипите на „Буферна зона“ и „Българска рапсодия“
Начело на „Буферна зона“ беше Георги Дюлгеров, който представи присъстващите членове на екипа с думите, че никога не е започвал филмите си с надписа „Един филм на…“, тъй като е твърде размита границата в приноса на всеки един. Дюлгеров определи филма си като прощаване с киното, което обича; като обяснение в любов към кинематографията от 60-те. Сценарият е до голяма степен базиран върху реални негови сънища - страхове, които е съумял да преодолее, едва след като ги е запечатал на лента. Тълкува например един от сънищата си, превърнал се в сцена от филма като страх от диктатурата –метафора на времето, в което: „Произвеждахме по 24 филма годишно, но много ни беше страх“.
Дискусията продължи с въпроса какво ще стане с киното след това сбогуване, с навлизането на термина културна индустрия, предполагащ стандартизиране и максимална ефективност. Режисьорът сподели, че все още има добри примери в лицето на филми като „Великата красота“, а и вижда във френското кино последен останал бастион, който дава отпор на разглеждането на киното като търговски продукт. Финал на разговора с Георги Дюлгеров даде проф. Вера Найденова с думите „За малкото хора, за които е важен този филм – той е много важен“.
Екипът на филма „Българска рапсодия“, който е и българското предложение за Оскар, беше в състав – Иван Ничев, Татяна Гранитова и Стоян Алексиев. Авторите споделиха, че лентата е плод на 50-те интервюта, проведени с еврейски семейства, разказващи своите спомени от 43-та година и времето след войната. Филмът търси диалог и мир между чувството за вина към съдбата на отпратените с влакови ешалони евреи от Беломорието и националната гордост от спасените 50 хиляди. Търсеният акцент са не толкова историческите събития, а това как хората живеят с тях. Иван Ничев сподели, че несъмнено фактът, че филмът е създаден в копродукция е наложил изменения в сценария в името на това той да стане достъпен като сюжет за международния зрител. За целта е работено с външен консултант, а преговорите за разпространение в САЩ са в развитие. Българската премиера на филма ще бъде през ноември. На въпрос дали публиката да очаква още един филм на същата тематика Ничев отговори „С удоволствие бих бил консултант на следващия режисьор, поел темата, но аз приключих в тези три филма“.
Следващият проект на режисьора е в сферата на документалното кино и ще разказва историята на българката Костадинка Кунева – бивша чистачка в атинското метро и настоящ евродепутат от Гърция. Кунева става известна с борбата си за правата на работниците и заливането и със сярна киселина, до което тя довежда.
