„КЕЙК” – КОГАТО ДЖЕНИФЪР АНИСТЪН ТИ НАПРАВИ ТОРТА
Клеър има своите демони, посещава група за подкрепа, в която прекарали кошмарни травми жертви си споделят трудностите. Нашата среща с Клеър започва, когато всяка от жените в нейната група трябва да се раздели с Нина. Проблемът е: Нина се е самоубила. Някои от групата задават въпроси на Нина, а терапевт отговаря вместо Нина. Идва ред на Клеър и тя започва да описва с подробности самоубийството на Нина: височина на скока, как се е разбила върху движещ се камион, какви следи е оставил от удара трупът й. Ситуацията е странна, дори шокираща, а поведението на Клеър е абсурдно. Клеър е развила в комуникацията си особена бариера, защото не може да преодолее своята загуба. Катастрофа, смърт на дете, сковаваща болка, белези за цял живот, непрекъснато дрогиране с обезболяващи, прекомерна употреба на алкохол. Добре че е Силвана - емигрантка от Мексико-слугиня-готвачка-милосърдната сестра за демоните на Клеър.
Сюжетът на филма „Кейк”(2014) обаче се развива твърде неочаквано, защото Клеър се запознава със съпруга на Нина и стават повече от приятели. Но и Нина се появява като въображаема приятелка и драмата придобива елементи на магически реализъм. А на финала на „Кейк” освен шоколадови торта има и неочакван развой, но нека да Ви го спестя, защото той наистина превръща иронично-депресиращият „Кейк” в позитивно откровение. Най-голямото откритие за „Кейк” е присъствието на Дженифър Анистън. 45-годишната телевизионна звезда от сериала „Приятели” с награди „Еми” и „Златен глобус” за веселата сапунка изненадва с визията си на: тромава, подпухнала пухкавелка, чиито мудни жестове и движения са в тотален контраст на поредицата от участия в романтични и сладникави комедии. Навярно комедийният й потенциал помага, за да обогати с горчива ирония играта си, но в „Кейк” Анистън е актриса-звяр, а белязаното й с белези лице я отдалечава от слънчевата й усмивка. Свикнали сме да възприемаме Анистън като секси хубавелка с пърхащо поведение, но в „Кейк” нейната тъга и безпомощност задържа дъха.
Режисьор на „Кейк” е Даниел Барнз („Звяр”, „Фиби във вълшебния свят”), а другите участващи актьори , дори в пистолетните си роли, правят впечатление: Уилям Мейси, Фелисити Хафман, Ана Кендрик (Нина). Неотстъпваща по сила на въздействие е и мексиканската актриса и режисьорка Адрина Бараза (Силвана). Номинациите на критиката и „Златният глобус” се изплъзнаха на Анистън, преди да гледам „Кейк” се радвах, че Джулиън Мур грабна наградата за „Все още Алис”, защото играта й е забележителна, но пък Анистън заслужава статуетката, защото показва истинската си мощ - разтърсваща, непредсказуема, без излишни жестове, изтрила клишето на романтична празноглавка. Първият фестивален показ на „Кейк” бе през есента на 2014 в Торонто, а филмът официално започва своето разпространение в Америка следващата седмица: 23 януари.
Заснетият край Игъл Рок, Калифорния „Кейк” е носител на наградата за филм на годината на сп. „Пийпъл”- за най-добра актриса (Дженифър Анистън), фестивалът в Санта Барбара също награди актрисата. Нискобюджетната драма е чудата история, която ни дарява с любов и ни подсказва, че никога не е късно да си простиш и да се научиш на търпение. А когато Дженифър почука на вратата ви с шоколадова торта, направена от тийнейджърка-автостопаджийка, със сигурност ще ви се случи нещо неочаквано.
„ВТОРИ ДУБЪЛ” - РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2015 на Елица Матеева
(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона!)
