„Кожата, в която живея” – черно криминале в стил Алмодовар и други филми за живота от КИНОМАНИЯ - 2011 ∕18 - 27 ноември∕
Броени дни остават до започването на „Киномания” във ФКЦ-Варна, където кинозаглавия от Америка, Европа, Азия ще ни покажат свободния полет на въображението и визията. Преди началото на този киномаратон се насладих на няколко филма от програмата му: „Истинска легенда”, „Имаме папа”, „Бурята”, „Винаги в същия ден” и „Кожата, в която живея”.
Всяка история от изброените създава свой любопитен свят, в който персонажите се лутат между гордостта, греха, амбииците и възстановяване на лични загуби. В „Истинска легенда” с режисьор Юен У-пин възмездието и силата на духа побеждават, въпреки властта и силите на злото. Решен в естетиката на азиатския поетичен изказ и източните бойни изкуства, филмът е пример за съчетаване на древното, приказното с постиженията на един съвремен свят, макар че историята се развива в залеза на Династия Цин (началото на 20 в.)
„Имаме папа” на Нани Морети, (Морети участва като режисьор и актьор), представлява сатирична история за отговорността да бъдеш посредник между волята на Бог и човек. Мишел Пиколи в ролята на новоизбарания папа Мелвил пресъздава с мекота и изключителна деликатност човешките страхове, слабости и позитивни страни. Новият папа Мелвил се измъква от събралото се множество духовни люде във Ватикана, за да потърси сред обикновените хора топлината на живота...попада на актьорска трупа, репетираща „Чайка”, слуша фадо на улични музиканти..., а в това време кардиналите устройват първенство по войлейбол. Независимо че католическият клир застана срещу „Имаме папа”, филмът притежава изключителни достойнства, като най-важното е представата за чистите неща от живота - онези, които превръщат ежедневието в приказен остров.
„Бурята” и „Винаги в същия ден” - драматургията на Шекспир и съвременната проза на Дейвид Никълъс събират в екипите си страхотни жени актриси. В „Бурата” Хелън Мирън е във вихъра на магиите като Просперо (в случая Проспера), а във „Винаги в същия ден” Ан Хатауей играе чудесната Ема, която успява да бъде себе си, въпреки че не осъществява младежките си мечти.
Може би за почитателите на Педро Алмодовар „Кожата, в която живея” ще изглежда твърде монотонен филм в сравнение с образци като „ Жени на ръба на нервна криза”, „Ела-завържи ме”, „Всичко за майка ми”, „Лошо възпитание”, „Завръщане” и т.н., но сюжетът изисква вторачване в драмата на двама герои: д-р Роберт Ледгард (Антонио Бандерас, който от „Ела – завържи ме”(1990) не е участвал в проекти на Алмодовар) и Вера (Елена Аная, която след „Стая в Рим” на Хулио Медем е сред личните ми фаворитки).
Филмът е по романа на Тиери Жонке „Тарантула”. В някои развръзки последната творба на Алмодовар цитира фрази от „Кика”, сюжетни линии от типа на „Лошо възпитание”, ”Жива плът” и т.н., но пък не може да се отрече, че Алмодовар винаги създава сложни, спираловидни фабули. „Кожата, в която живея” е филм за възмездието, за създаването на фалшива самоличност, при която правилото на д-р Роберт Ледгард „лицето определя личността” не важи. Докторът сякаш е цитат и нео-образ на историята за Франкенщайн: той създава нова кожа - устойчива на въздействия от насекоми, чрез на транс генезис (пренос на генетически материал от свиня върху човешко същество). Роберт е родител на нов човек като променя пол, наказвайки извършител на престъпление, за да си върне копнежа и убитата любов. Но съзнанието не може да се изтрие, дори с научни магьосничества!
Във филма публиката ще се наслади на песните на Конча Буика, която участва и като епизодичен персонаж.
Творчеството като единствен възможен процес на реакция срещу липсата на свобода е другият важен аспект на „Кожата, в която живея”, защото, благодарение на писането и рисуването (макар и върху стени), Вера (траверсия на Винсенте) оцелява.
Какво чувстваме, когато не знаем кои сме? Лицето, кожата, в която сме, е нашият карнавален костюм, под който винаги живеят повече от една личност.
„Кожата, в която живея” - Испания, 2011, 120 мин. 18. 11. 2011г.; 19ч.
La Piel que habito
Реж.: Педро Алмодовар
В ролите: Антонио Бандерас, Елена Аная, Мариса Паредес
Кан ’11 – Конкурсна програма
„Истинска легенда” - Китай, 2010, 116 мин. 18. 11. 2011г.; 21ч
True Legend
Реж.: Юен У-пин
В ролите: Винсънт Жао, Жу Ксун, Мишел Йео, Дейвид Карадайн
„Имаме папа” - Италия-Франция, 2011, 101 мин. 19. 11. 2011 г.; 21 ч.
Habemus Papam
Реж.: Нани Морети
В ролите: Мишел Пиколи, Йежи Щур, Ренато Скарпа, Нани Морети, Маргерита Буй
5 награди на италианските киножурналисти – за режисура, сценарий, операторско майсторство, сценография и костюми
Кан ’11 – Конкурсна програма
Бурята” - САЩ, 2010, 109 мин.- 21 ноември-19.00ч
The Tempest
Реж.: Джули Теймор, По пиесата на Уилям Шекспир
В ролите: Хелън Мирън, Фелисити Джоунс, Джимон Хунсу, Бен Уишоу, Рийв Карни, Дейвид Стратеърн, Алън Къминг, Крис Купър, Том Конти, Алфред Молина
По пиесата на Уйилям Шекспир
„Винаги в същия ден” - Великобритания-САЩ, 2011, 108 мин-24. 11. 2011 г.; 19 ч.
One Day
Реж.: Лоне Шерфиг
В ролите: Ан Хатауей, Джим Стърджис, Патриша Кларксън, Кен Стот, Ромола Гарай
ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2011 на Елица Матеева
(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)
