„Лора от сутрин до вечер”- „а Кастро италианец ли е?”
В родното кино осезателно се наблюдава присъствието на поколението на т.нар. „ 40-годишни дебютанти”. Виктор Чучков, Цветодар Марков, Д.Митовски, Димитър Коцев-Шошо...пъстра поредица от креативни хора, които в очакване на финансовото родно обезпечение, артикулираха своите кино-дебюти едва през последната година. Но както се казва: ”По-добре късно, отколокото никога”.
Варненци имаха невероятната възможност да видят предпремиерно лентата на режисьора Димитър Коцев-Шошо „Лора от сутрин до вечер” в зала „Европа” на ФКЦ, в рамките на „София филм фест” във Варна. Официално филмът тръгва по кината през юни.
За почитателите на съвременната българска проза това заглавие е добре познато под формата на роман, обзаведен с аудио диск, който преди около 4-5 години излезе от печат и се разграби като топъл хляб. Авторът на романа по случайност е и... режисьор на филма.
Сюжет: Лора и нейните приятели (Силвето, Тихо, Гладкия, Джаба) са весела и шумна компания. Лора, по подобие на столичните новоизлюпени юпита, работи през деня в офис, а вечерта си прекарва времето сред пиршество от текила, бърбан, джойнт, секс - чудна въртележка. Един ден въртележката се стоварва върху Лора стремглаво, аранжирана с напускане на работното място, комоцио, появата на преследвач и странни родственици на стария чех - майстор ковач Ковач.
Шест зарчета, които изпълняват като златната рибка желания, подлагат на изпитание приятелството на Лора (Милена Николова-МИЛЕНИТА), Гладкия (Христо Петков) и Тихо (Димо Алексиев).
Филмът на Димитър Коцев-Шошо е забавен, с добър диалог и свежо чувство за хумор, донякъде динамичен, стилен саундтрак и урбанистичен пейзаж, включващ централните улици на столичния мегаполис. Проблемът е в клишето за поп. Вероятно в него се загубва и творческото обкръжение на Шошо, тук можем да видим писателя Радослав Парушев като сервитьор, да разпознаем заведението „Мохито”, да се насладим на чудесната усмивка на певицата Миленита, която въпреки желанието ми да я видя като естествена част от забавното начало на филма, стои в емоционален аспект като синтетичен материал (пластмаса ).
Единствената актьорска игра, според мен, която донякъде „пасва” на забавната история, е тази на Димо Алексиев - да, онзи същият Димо, който направи своя силен Калигула на Варненска сцена и Радена Вълканова като строга и зла шефка на Лора. Тук Димо е влязал в кожата на млад, амбициозен зам.министър на икономиката, която в България, видно от филма, се „оправя” с един джойнт или 6 вълшебни зарчета например.
Всъщност, „Лора от сутрин до вечер” не е слаб филм, той е масов, което пък е добър атестат, че ще предизвика родния интерес и със сигурност ще достигне по численост публиката на „Тилт”, „Мисия Лондон”. „Лора от сутрин до вечер”, макар и с комиксовия си дизайн, не е и арт филм, но артът не е подходящ за хора, които, като една млада девойка от лентата, обикновено (не) задават въпроса „А Кастро италианец ли е”? Така че, ако търсиш арт, в този леко наивистичен, хумористичен български хард, адресът не е нито Лора, нито „от сутрин до вечер”.
Елица Матеева
