„МЪЖЕТЕ,КОИТО МРАЗЕХА ЖЕНИТЕ”- ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ спасява КАЛЕ ДЕТЕКТИВА, но остава самичка по КОЛЕДА
Понякога по КОЛЕДА не стават чудеса... Определено по Коледа 2011 липсваше целокупното родно цивилизационно усещане за празник, ако не броим коледната кинопремиера на филма-римейк по шведската игрална трилогия от 2009, а именно „МЪЖЕТЕ,които мразеха жените” с режисьор ДЕЙВИД ФИНЧЪР.
За почитателите на трилъра, чиито познания за Швеция гравитират единствено около понятията „шведска маса” и „шведска тройка”, уточняваме, че освен невероятната авторка на детски истории Астрид Лингрен,създала „Емил от Льонеберя”, „Пипи Дългото чорапче”, „Кале Детектива”и прочие литературни чудеса, съвременна Швеция се слави с автор (интерактивна версия на Агата Кристи), придобил популярност с криминалето си „Милениум”. Ако не бе починал през 2005 г., Стиг Ларшон вероятно и до днес щеше да показва как поне в Швеция журналистиката може да вкара в затвора корумпираните ВИП-персони(за разлика от България).
В трилогията, „Милениум” е названието на месечно издание, в което работи един от най-добрите представители на разследващата журналистика Микаел Блуквист. Микаел наподобява Кале Детектива, първо и двамата имат обща фамилия, и двамата са любопитни и находчиви. Образът от детската литература нахлува в съвремието ни, а Пипи-през 21 в. е...разбира се нео-пънкарка, хакерка, ултра-интелигентна, унисексуална (разбирай, каквото си пожелаеш), силна и нежна едновременно - съвсем естествено е в литературата за възрастни и в киното да се появи като Лисбет Саландър. Ако не е тя, малкият Кале /Микаел, щеше да хване лошите за ушите, когато цъфнат налъмитe. Още от тези редове трябва да стане ясно, че дуетът Микаел и Лисбет винаги търсят истината, чрез средствата на дедукцията, интуицията и ИНТЕРНЕТ.
През 2009 г. шведският филм „Мъжете, които мразеха жените” обира скандинавските кино отличия, режисьорите Нилс Арден-Оплев и Даниел Алфредсон са храбреците, дръзнали да превърнат една добра литература в качествено кино, изпълнено с мистерии, мрачни кътчета на душата, северна атмосфера, брутални сцени на насилие и доза хумор.
Актьорският тандем Нуми Рапайс и Микаел Нюквист са като луна и слънце, като ин и ян в тази трилогия. Микаел е чаровен хашлак (не чак толкова интелектуален, както днес го интерпретира американският му колега Даниел Крейг), а Нуми в ролята на хакерка-пънкарка е тотална стомана, дори и в сцените на изнасилване, кръв и агресия, Науми е като паметникът на Альоша -непобедима!
Героияната на Науми е хищна птица, нейният еквивалент във филма на Финчър е неоготик секси парче (Руни Мара), хибрид между бунтарка тип ТЕРМИНАТОР и прикрита чувствителност.
Шведският екип прави фурор в Кан през 2009, а актрисата Нуми Рапайс печели награди за ролята си (Empire Awards, Guldbagge Awards, New York Film Critics Online Award). Днес Нуми участва в два мега хита -„ПРОМЕТЕЙ” (реж. Ридкли Скот) и втората лента на Гай Ричи, посветена на щуротиите на Шерлок Хоумс.
Проектът на Дейвид Финчер е мащабен опит да се предложи качествена версия на шведския филм. Версия, но не и алтернатива! Стилизирана визия, страхотен монтаж, чудесен саундрак на Трент Резнър и Атикъс Рос, последният вече е носител на награда от Alliance of Women Film Journalists Awards 2011 и номиниран от доста институции, а Руни Мара заслужено се сдоби с награда от St. Louis Gateway Film Critics Association Awards, ... така че нежният ангел с пиърсинг на веждата и други места няма да остане незабелязана от фестивали.
И въпреки достойнствата си, новата лента е с вкус на полуфабрикат, като попкорн е в сравнение с оригинала. По време на гарантирания кеф, който преживях, докато гледах филма, нещо някаква деликатна подправка ми липсваше...липсваше ми различният поглед. Трябва нещо да ме провокира, за да гледам другите бъдещи части? И то дойде внезапно, без да го очаквам: финалът на филма...
Тук нямаше шведско шеговито намигване, финалът бе студен, като в болнично заведение по време на българска здравна реформа. Лисбет остана сама, досущ като своя подарък за Микаел - захвърлена без да го е изчислила, защото в чувствата не можеш да си ловък хакер, там няма правила и пароли за достъп. Това различно последно изречение-сцена от филма на Финчър ми бе достатъчно, за да му повярвам!
Именно заради финала,в който смелото Пипи Дългото Чорапче запали своя мотор-мустанг и се сбогува с веселата Коледа.
„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2012 на Елица Матеева
(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона)
