„Метаморфозата”* – минималистични ритуали за сбогуване
През 1912 г. Франц Кафка създава новелата „Преображението”. Една сутрин чиновникът Грегор Замза се събужда като насекомо. Опитва се, иска да общува с родителите си, но не успавя да отрони човешки звук. Бащата и майката са ужасени и с погнуса реагират на новината за метаморфозата на Грегор. В началото на промяната сестрата на Грегор се опитва да се грижи за брат си - осигурява му храна. По-късно Грегор умира изоставен и самотен. В стаята вместо Грегор се намират останките от сгърчено полутяло, но фамилията приема новината за смъртта на своето дете твърде спокойно, като просто излиза на разходка.
Спектакълът на режисьора Клаудио Анджелини използва като повод произведението на Кафка. Екипът не се придъжа стриктно към литературната основа. Проектът на „Чита ди Елба”- Форли, Италия е концептуално пътуване чрез средствата на физическия театър. Сцената е разделена на две части: първо ниво - авансцена, където са разположени стол, телефон и нощна лампа и второ, централно ниво, решено като баня. Банята е пространство на съкровената среща с голотата. В банята тялото ни се намира в покой със себе си. В банята са възможни както фантазиите на тялото, така и различни експерименти на последното, оставено на автопилот. Затова и в интимността на банята се случва и промяната, метаморфозата на играещия персонаж.
Но преди тя да настъпи като увод към преображението, персонажът се появава на сцената, включва телефонния секретар, от който нахлуват гласовете: всички те изискват от персонажа комуникация, действие, откликване на покана за вечеря, на покана за по едно питие, за разговори, сред които покани най-важната и нетърпяща отказ е вечерята при Бащата. Персонажът иска да напусне опаковката на делника с изкуствената, телефонна комуникация и да се потопи във вътрешността си. Да възстанови връзката със себе си.
Контактът на Аз с личното пространство се случва, след като тялото на Аз се променя. То се открива отново за себе си чрез странна интеграция с околния свят, залепвайки за повърхността на ваната, пода, врата, сводове. Тази изумителна мимикрия с предметния свят, сливането с него е своеобразно бягство от реалността и същевременно завръщане към нарушения баланс със себе си, със света навътре от Аз.
Изпълнението на Алесандро Бедости е изключително концентрирано и пунктуално в изграждането на този опит за намиране на контакт между тяло и вътрешен глас. Актьорът сякаш се изключва от реалността, преодолява я и единственото обстоятелство, което връща актьора в реалността, е телефонният звън и поредното досадно обаждане. Парадоксът на историята в „Метаморфозата” се състои в това, че перосонажът излиза от нормалното битие, за да възстанови връзката на Аз със себе си и почти преоткрил равновесието по неординерен начин, последното изчезва с регистрирането на дразнител от социалната среда - телефонен секретар.
„Метаморфозата” е зрелищно преживяване, публиката в хипнотичен транс се слива с преображението на персонажа, неговото напрежение се попива от сетивата ни и сякаш ние, подобно на действащото тяло, искаме да се сбогуваме с отгечителната непривлекателност на битието ни.
*„Метаморфозата” – спектакъл от основната програма-международна селекция на МТФ „Варненско лято” 2014
Елица Матеева
