„Непрекъснатите градове” събраха варненските художници
Галерия „Графит” съвместно със Сдружението на художниците – Варна и регионалното представителство на Съюза на българските художници представят третото издание на ежегодната групова регионална изложба. Този път мотото е „Непрекъснатите градове”.
След селекция, направена от жури в състав проф. Стоимен Стоилов – председател, Весела Радоева – изкуствовед, член на УС на СБХ, Венцеслав Антонов – председател на СБХ – Варна, Дора Дончева – артистичен консултант и Петра Димитрова – мениджър на галерия „Графит”, до участие в изложбата бяха допуснати 61 автори и 82 произведения в следните категории:
1. Живопис.
2. Работа върху хартия - графика, ръчна хартия, рисунка, акварел.
3. Скулптура.
4. Нови медии / инсталация, обекти, дигитални изкуства , видеоарт, мултимедиа, звукова инстралация, пърформанс и т.н.).
5. Фотография.
Всички включени творби са новосъздадени (не по-рано от 2012 г.) и не са били представяни в други изложби и конкурси на територията на Варна и региона. Те ще бъдат включени в каталог на изложбата, който ще излезе в началото на месец ноември и ще бъде предоставен на библиотеки, културни институции, колекционери и галерии.
По традиция галерия „Графит” връчи две годишни награди - плакет и диплом – за цялостен принос и за млад автор до 35 години. Стефан Борисов Стефанов грабна приза за млад художник, а проф. Стоимен Стоилов получи заслуженото признание за цялостен принос.
Идеята да се създаде колективен имагинерен образ на организма на съвременния град, на връзката между паметта и промяната, на символа и скрития диалог, на лекотата и безвремието, на отчуждението и надеждата, на динамиката и спомена, на любовта, удоволствието, страха и размяната са закодирани в заглавието на изложбата. Темата е предложена от кураторът Дора Дончева. Ето каква е нейната концепция:
„Непрекъснатите градове”- визуален пъзел на субективния град, местообиталище на духа, на града, като място за случване, преживяване и преминаване. Наименованието е заето от книгата на италианския писател Итало Калвино „Невидимите градове” /издателство „Народна култура”, 1990 г./. Подобно на неговата интелектуална игра, където читателят е отведен на пътешествие в градове с нежни имена, изложбата „Непрекъснатите градове”, технически структурирана в пет елемента, създава полифония на смисли и знаци, визуален непрекъснат поток на градски легенди от бъдещето, диалог между скрития град и града на желанието, колективен образ на възможния град - алюзия и проява на чувствителната памет на артиста.
„Градовете са като сънищата – всичко, което е въображаемо, може да бъде сънувано, но и най-неочакваният сън е ребус, който крие едно желание или неговата противоположност – един страх. Подобно на сънищата, градовете са изградени от желания и страхове, макар нишката на тяхното описание да е потайна, правилата им – абсурдни, перспективите – измамни, и всичко у тях да крие друго” /Итало Калвино./
Скритият град - затворен, жив, разсейващ, излъчващ преплетени сигнали за удоволствие и потайност, мрежа от спомени и желания, объркващ лабиринт на аромати и звуци, кръстопътище от знаци и артефакти, град, в който пристигаш, винаги млад, който ти се изплъзва, като капризна красавица, ребус от мостове, пътеки и пристани от спомени и намерения на номади по дух; град, видян с очите на празника или мълчаливият град, този на спомена и самотата. Всички те намират огледален образ в непрекъснатия град - този с плетеницата от памет и намерения, където живеят надеждата, празника и дързостта.
„Един е градът за оня, който минава, без да влезе в него; друг е за този, който е в негов плен и не може да излезе. Един е градът, в който пристигаме за първи път, друг е градът, който напускаме, за да не се завърнем повече в него. Всеки един от тях заслужава различно име.” /Итало Калвино/.
История на всекидневието или машина за живот, съвременният град е като организъм, чрез който можеш да регистрираш функциите на пребиване, на случване и начините на употреба.
Елементите на пренасяне, създадени от преживяванията в другите градове - калейдоскоп от асоциации, прожекция на опита и колективната памет. Град - обещание за тайнство и еротика, поезия на красотата и преходността…Град - убежище за спомени, като брод в настоящето и в сложността на бита, география на скръбта и насладата. Град – чудовище, което изяжда обитателите си, за да се превърне в град - слънце и място за трансцедентост, където отсядат желания превърнати в знак. Град - мемориал на въображение и рационалност, в който в симбиоза живеят всички неща: желания и призраци, следи на езика на духа, метаморфоза на идеологии; на нещата, които променят, скрити от очите; на надежди и фетиши, на фантазии и предателства, на детинската чистота и безопасна памет…
„…град, видян отдалеч, доближи ли го човек, той се променя”, отвъд формите и яснотата, безкраен и необясним, капан на откраднати мечти, наслада и пропилени в шляене мигове. Организъм от персонални случвания и официални места на преживяване, слепени чрез сценографията на постоянната промяна; непрекъснат диалог на утилитарността и еуфорията по бъдещето, образът на личния град, където обитателите непрестанно „пренасят контрабандно душевни състояния, изящество или елегии”.
