„Речта на краля” - царуването е опасно занимание
Лентата на британския режисьор Том Хупър е елегантно, естетично и емоционално наблюдение върху нелеката съдба да бъдеш кралска особа. „Речта на краля” покори световния екран, получи толкова много номинации и награди, сред които: наградата БАФТА, наградата на американските режисьори, наградатата на гилдията на американските продуценти, няколко Златни глобуса, а на 27 февруари филмът ще се впусне в надпреварата „Оскар” с 12 номинации в различни категории. В случая съвсем на място звучи рекламният слоган от кампанията на филма: „Да подкрепим КРАЛЯ!”, защото лентата царствено и с достойнство коментира статуса на истинския политик, който оценява отговорността да определя хода на историята и бъдещето на своята нация.
Джордж Шести поема кралския жезъл след отказа на своя брат Дейвид. Той е военноморски офицер, баща на две прекрасни момичета, любящ съпруг, но е обсебен от душевно страдание - заеква. Заекването през годините се превръща в остров на малоценността, а за родители и приятели „Б-ъ-ъ-ъ-рти” е момче, което винаги ще си остане втора категория човек. Страхът от невъзможния „Аз” нараства след навлизането на радиото в домовете на британците. Радиото позволява на краля и обикновения поданик да се срещнат в едно общо пространство. За Бърти кралското семейство през XX век е стерилна фирма, чийто основи са: рационализмът, общественият ценз и доброто име на короната между Изтока и Запада. Суматохата от фамилни сметки е чужда за един стеснителен, но отдаден на хората мечтател, заекващ мечтател.
Благодарение на изобретателната си съпруга (Хелена Бонъм Картър), Бърти (Колин Фърт) се запознава с друг фантазьор - г-н Лайнъл Лог (Джефри Ръш). Лайнъл успява да подчини вътрешните бариери на Йоркския херцог и бъдещ крал на Англия, да му внуши вяра в личните възможности и да открие причината за страховете му. А те почти по системата на Фройд се намират в причинно - следствена връзка с детството, с неосъществените родителски амбиции - завоевания, които като чук се стоварват върху душевността на всяко следващо поколение.
„Речта на краля” е изящна притча за уникалната възможност да бъдеш човек, обичащ и обичан, който търси себе си в погледите и приятелската подкрепа на хора, лишени от суета, гордост и предразсъдъци. Трудно нещо е да си Крал и да управляваш собствените си недостатъци, опасно занимание е да си Крал на недостатъците на цяла нация.
„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2011 на Елица Матеева
(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)
