„Рики” – готови ли сме за любов?
Почитателите на френския режисьор Франсоа Озон ще бъдат изненадани от последната му лента „Рики”. Миналата година филмът бе в официалната селекция на „Берлинале”, а на фестивала в Македония „Cinedays” през 2009 г. спечели наградата „Бяла панделка”. Премиерата му в Русия бе в присъствието на Озон, при това на специална дата - Международния ден на детето.
Франсоа Озон е един от режисьорите, които като хамелион преминават с лекота през жанрове и нови форми на изказ. Донякъде тази лента е вид завръщане към дебюта му „Ситком”. В първия му филм модерното френско общество е в плен на една мишка, подбуждаща поведението към крайни инстинкти. В „Рики” се появява пухкаво, симпатично, синеоко бебе, което се сдобива с крилца.
Рики е заченат в тоалетната на фабрика по време на обедна почивка. Място с типичен битов акцент. Преди зачеването си, бъдещата му сестра Луиза желае вместо кукла в тъмното да си има живо приятелче. Преди да се роди малкото човече, Луиза вече го нарича Рики. Бащата Пако (Сержи Лопес) реално никога не сключва брак с майката на Рики и почти като в историята за непорочното зачятие, сякаш от небитието върху крехкото телце на бебенцето изникват крилца, наподобяващи онези сочни пилешки крилца, които Луиза похапва на обяд в първия ден от изписването на Рики. Апропо, Пако обича да готви печено пиле...
Първата част на филма ни пресира с тежкия си психологизъм, сякаш героите са излезли изпод перото на Бергман, но изведнъж, след като Рики се озовава върху гардероба преди да е проходил, става ясно, че сме свидетели на необикновена арт лента. Образите на майката (Александра Лами) и бащата са скицирани в груби, едри щрихи, докато в присътвието на Луиза съществува нежна интимност. Понякога зрителят остава с впечатление, че случващото се е част от измислица, детски план на момиченцето. И внезапно представата, че всичко е игра, рухва от обичайните заподозрени - появата на медиите, които заради сензацията могат да съсипят всеки живот. Друг съвременен стереотип е ученият, в случая доктор, който засвидетелства вниманието си към уникалността на Рики, заради възможността тялото на бебето да бъде изследвано. Крилата не са знак за символ, за предсказване на нещо, което определя световния статус, а поредният материален обект, който може да се подложи на операция, на структурен анализ, на обработка. Постиженията на цивилизацията „нокаутират” вълшебството, невероятното, чудото и животът отново се превръща в рутина. Рики отлита, напуска света на големите. Появява се в краен случай, когато големите вършат глупости и например искат да се самоубият...
С всяка своя история ( „Ситком”, „Басейнът”, „5х2”, „Време за раздяла” и т.н.) Озон ни въвежда в обичайното, от което възниква неочаквано събитие, предизвикващо персонажна трансформация. В „Рики” невероятното (летящият младенец) е опит да се завърнем към обичайното клише, което все по-често забравяме: животът е любов.
„ВТОРИ ДУБЪЛ”-РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2010 на Елица Матеева
(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)
