„Снежнобяло” – какво сънува снегът?
„Снежнобяло” е дебютен филм на фотографа Селим Гюнеш от 2010. Турската лента гостува на София Филм Фест през 2011 и грабна специалната награда на журито. Съвсем заслужено! В съвременната турска кинематография съществуват творби, които по артистичност и дълбочина се различават от стилистиката на турските пуканки, зомбиращи зрителите-потребители на родния ти ви ефир.
Сюлим Гюнеш (роден 1961 г.) е от поколението на световноизвестния режисьор Нури Джелайн („Имало едно време в Анадола”). По подобие на отличника от Кан -Джелайн, Гюнеш също е дипломиран инженер, проходил в света на артистичното чрез фотографията.
„Снежнобяло” приковава вниманието с начина на ситуиране на разказа. Две трети от историята се ражда в мълчание и без реплики. Пестеливост в изразните средства и същевременно изключителна картинност. Филмовият сюжет ползва за основа новелата „Айрян” от майстора на късия разказ Сабахтин Али.
Действието се развива през 70-те. Малкият Хасан подпомага семейството си като продава айрян през зимата. Да продаваш тази напитка през зимата си е нонсенс, но най-големият брат трябва да се грижи за прехраната на другите деца в дома, докато майка им работи в града. Бащата е в затвора. Труден живот, почти без надежда. Там, където има живот, няма място за тъга. Хасан тича в дълбокия сняг, защото трябва да помогне на близките си.
Съдбата на това бедно семейство се преплита със съдбата на един лесовъд, с тази на безнадеждно влюбен собственик на крайпътно кафене, старец, шофоьор, затворници... Малките накъсани фрагменти намират своя център в бялата пустота. Вълци огласят зимния пейзаж. Монотонността на бялото се нарушава от внезапната поява на бял кон, бяло куче. Селим Гюнеш е направил поетичен филм, ефирен с чудесните си кадри, изчислени сякаш до милиметър.
Толкова нежен в тъгата си филм отдавна не бях гледала. Същевременно в мълчанието е уловено чувството за грях, за покаяние. Всъщност турската действителност се различава от клишираната представа за ориенталски лакомства, турска баня и турска закуска. Реалността в турските селца, в малките градчета е безмълвна, спотаена между ръчно приговената цигара, стъклените чашки с чай и огъня в огнището.
Хасан (Хакан Коркмаз) е будно дете, което преодолява бедността, разделя хляба с братята си и никога не се отказва. Майка му (Синем Исламоглу) е уморена работлива жена, която със смирение посреща съдбата си, без да се оплаква. Всеки мечтае за своя бял кон на спасението, но зимният вятър и дълбоките преспи изтриват мечтите.
„Снежнобяло” е различен филм, изчистен като стилистиката на Тарковски и същевременно зумиращ на максимум детайла. Музиката на Миркан е магическа. Вглеждането в бялото е като заклинание, от което в ушите ми звучи следният филмов речитатив: ”Всеки човек си има собствен вятър. Докато духаш, можеш да запалиш огнището. Ако пожелаеш.”
Филмови награди:
Almaty International Film Festival “Shaken’s Stars 2011″- Гран При
Sofia International Film Festival - Специална награда на журито
Награди на националната кинематография:
SİYAD Cinema Awards - Награда за най-добра музика – Mircan
İFSAK Cinema Awards – 2011 - за режисура - Селим Гюнеш
Ankara International Film Festival - за сценарий на Селим Гюнеш
Най-добра поддържаща роля за актриса. – Синем Исламоглу
Antalya Golden Orange Film Festival - награда за най-добра музика – Mircan
„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2012 на Елица Матеева
(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона)
