„ХРАБРОТО КУЧЕ”- свободата на фантазията
Те са ентусиасти. Безстрашни във всяко пътешествие като техния герой „храброто куче”. Събират се заедно, провокирани от методологията на Жак Льокок * и любимия на поколения деца италиански автор на приказки Джани Родари. Измислят история-приказка и заедно със средствата на маските и органиката на тялото създават приказен спектакъл. По време на МТФ „Варненско лято” 2012, ден преди пътешествията на „Храброто куче”*, се срещаме с част от екипа (режисьори, сценограф, актриси...)
- Как решихте да съчетаете познанията си в областта на маските с неповторимия начин на работа, описан от Джани Родари в „Граматика на фантазията”?
Светослав Николов, режисьор
- Актрисите преминаха през уъркшоп в Широка Лъка Там се провежда лятно театрално училище за деца, където се работи и с маски. Актрисите създадоха приказка в груб ескиз...
Милена Станойевич, режисьор
- Не точно груб ескиз, а по-скоро приказна основа, защото бяхме изградили само персонажите.
Светослав Николов
- Да, създадохме персонажите и решихме да предприемем още една стъпка напред и да използваме методите на Джани Родари за нова история. Чрез тях провокирахме у актрисите ни измислянето на ситуации. Те разработиха своите маски, своите персонажи, създадоха си приказка, а след това се появи и представлението. Ние с Милена бяхме като художници, оформяхме нещата, запълвахме ги с цвят.
- Драматургията е колективно дело, а вие сте режисьори на целия спектакъл. Съумяхте ли да хармонизирате своите индивидуалности по време на режисирането, така че да работите като едно цяло? Всеки творец носи своето его и иска то да доминира, а вие сте различни като личности и светоусещане.
Милена Станойевич
- Със Светослав се познаваме отдавна. Първата ни съвместна работа бе преди 7 години, тогава Светослав направи представлението „DL”, все още бяхме студенти в НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ. В първия ни опит избликнаха очакваните проблематични отношения, които възникват между режисьор и актьор. Но всъщност ние си останахме креативни индивидуалности, съхранили желанието всеки да придърпва към себе си някакви идеи. Обаче въпреки тези придърпвания, запазихме много добри чувства от съвместната ни работа. След като излезе „DL”, със Светослав си коментирахме какво ни се е случило като процес и за отношенията между нас двамата. Оттогава минаха 7 години, чудесен цикъл и ние получихме покана да продължим процеса от Широка лъка в университета. Седнахме, попитахме се взаимно дали искаме да работим заедно и да направим един спектакъл. Получи се интересно пътуване.
Светослав Николов
- Осъзнахме, че взаимно се допълваме. Ясно е, че имаме различни виждания по един или друг етап от работата, но си имаме и начин за уреждане на горещите конфликти. Всеки дава нещо от себе си, ние градим, а не действаме деструктивно върху цялостния процес. Всеки дава воля на мислите си.
- Как се появи идеята за история с едно куче? Вашето куче нали не е бясно?
Милена Станойевич
- От само себе си. Като започнахме? Нямахме идея дори как ще се казва историята ни. Искахме да направим представление за един щурец. Този спектакъл се надяваме да развием във времето, вероятно през септември месец тази година с участието на същия екип. Историята тръгна от екипа, ние попаднахме в един влак и стана магия. Появи се и драматург, който разбира се не падна от небето, защото нашият Сашо оформи нещата с актрисите.
- С какво Ви помогна младата сценографка Биляна Георгиева, за да визуализирате своята приказка?
Милена Станойевич
- Казахме й, че ще направим две представления: „Храброто куче” и предстоящата работа върху историята за щуреца. Искахме всичко да е максимално опростено. Имахме яснота как трябва да изглежда спектакъла ни и Биляна финализира неговото пространствено решение. В екип с още двама сценографи-студенти от НОВ БЪЛГАРСИ УНИВЕРСИТЕТ и заедно с актрисите пространството се превърна в гръбнак на спектакъла.
- Кога за първи път се докоснахте до маската?
Милена Станойевич
- Преди години отново в Широка Лъка, докато работихме с деца. Срещнах се с артисти от Германия. За мен като актриса, а сега и като режисьор, тази среща бе изключителна. По-късно се срещнах и със Соня Евалд, която водеше Ателие по системата “Льокок”. Тук бях наблюдател в процеса. Соня е чудесен професионалист, идващ от танца, а по-късно се задълбочава върху работа с маски. Тази година отново ще гостува в Широка Лъка, така че желаещите да се запознаят с работата й могат да се запишат за нейното ателие. През 2012 случих на много юбилеи -10 години от лятната академия в Широка Лъка, 20 години НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ, 20 години МТФ „Варненско лято”.
- Вие сте участвали на този фестивал с друг проект в качество на актриса („Егасимус актрисите”-бел авт.). В него няма маски, но пък разказвате история чрез тялото. Не се ли изкушавате да играете в „Храброто куче”?
- В „Егасимус актрисите” сме три изпълнителки и там смесвахме ролите си на режисьор, драматург, актьор. Там сме три в едно. Имах изкушения да играя. В репетициите на „Храброто куче” ние играехме заедно със Светльо, защото и той е актьор.
Ана Вълчева – актриса
- Страхотно е да се работи с хора като Милена и Светослав, защото те ти дават свобода. Работиш за процеса, но и за себе си. Проектът ме обогати в работата с маски. След идването на Соня Евалд се включих в проекта. Тя притежава неизчерпаема енергия - може да репетира 8 часа и после да каже: „Хайде да направим и това...” При Светльо и Милена като наближи времето за премиерата се получи подобно изживяване.
Красимира Ставрева - актриса
- Първата ми среща с маските бе преди две години отново със Соня Евалд, но тогава бе много различно. Когато отидохме на първия уъркшоп, започнахме да изработваме маски и достигнахме до оживяване на тялото в маска в нещо малко, пасаж. Докато в историята на Милена и Светослав вече се случва цялостно развитие и попадаш в някакъв плътен свят. Вярваш го и го преживяваш. При Соня бе повече работа, а тук се получи театър, защото имаме случка, имаме събития, развръзки.
- Какво е за вас „Храброто куче”?
Красимира Ставрева
- Всеки от нас е храбро куче, защото всеки попада в подобна история. Трябва да се бориш за нещо любимо.
Светослав Николов
- Това е моята свобода. Все се забиваме в сложни концепции, а тази история е семпла и ти дава полет. Работихме с удоволствие.
Ана Вълчава
- „Храброто куче” е приятелят, който търсим. То никога няма да те изостави.
Милена Станойевич
- Удоволствие от работата, креативно мислене и невероятна среща.
Елица Матеева
*Храброто куче
Режисьори: Светослав Николов, Милена Станойевич
Участват: Ана Вълчева, Василия Дребова, Златина Никифорова, Красимира Ставрева, Мартина Апостолова, Ренета Иванова, Стойка Стефанова, Яна Мошолова
Драматургия: Александър Мануилов и актьорския екип
Сценография: Биляна Георгиева, Георги Батилов и Ирина Магдалинчева
Хореография: Стефана Танева
Музика: Saundflame- Стойчо Иванов, Петър Кузов, Бранимир Фиданов
** Жак Льокок - френски мим и театрален педагог, ръководител на Екол ентернасионал дьо Пари.
