„ЧЕРНИЯТ ЛЕБЕД” - жестоката приказка за съвършенството
Режисьорът Дарън Аронофски не се нуждае от представяне за феновете на тази рубрика. И все пак, ако сте попаднали за първи път във „Втори дубъл” и вече гледате на необятния киносвят като на екстремен спорт за мисълта, то си заслужава да отбележим, че всяко заглавие, подписано от Аронофски, притежава очарование, заради безкомпромисността, с която се изследват човешките обсесии.
Неговите ленти „Кодът Пи”, „Реквием за една мечта”, „Изворът на живота”, „Кечистът”, „Белият лебед” използват различен снимачен език: брутална документалност на жеста в „Кечистът”, изящна космическа хармония в „Изворът на желанията”, крайност в стил „Мерелин Менсън” в „Реквием за една мечта”, сюрреалистична шизофреничност в „Черният лебед”. Аронофски е независим художник, не му влияят моди, тематични залитания, обслужващи логистики, може би и заради това обстоятелство повече от веднъж е бил носител на наградата „Независим дух”.
Новата филмова провокация „Черният лебед” предизвика различни емоционални въздействия и оценки, но в нея Аронофски показва стил и дълбоко познаване на душата на всеки артист. Да си артист е кошмарно състояние. Артистът е безконтролен в отдаването и който си мисли, че артистите са забавни, весели хора, заслужава артистично порицание. В „Черният лебед” Нина (Натали Портман) подлага на изпитание живота си в името на перфектното изпълнение. Хореографът на премиерното заглавие „Лебедово езеро” (Венсан Касел) изисква от Нина да бъде повече от изпълнителна и старателна на сцената, изисква от нея да отвори вратата на скритите демони.
Ден и сънуване се преплитат и обсебват мисълта й, Нина вижда по улиците на града, в метрото, в стаята си друга Нина, която като фотографски негатив е тотално преобърнат образ на душевността й. Черното у Нина е отговор на фрустрациите в чувствителността й, породени от наличието на властна майка, от невъзможността да пусне телесното по течението на физическите наслади. Нина винаги е действала като робот и предизвикателството на ролята й като черен лебед е да отключи страстите си, да им се предложи, за да опознае емоцията на преживяването. „Маминото момиченце” – Нина си отива и на сцената се ражда образ, в който артистът загубва своето „Аз”.
Макар и леко накъсан като сценарна структура, „Черният лебед” е идеалният пример за изследване на теорията за превлъплъщението на актьора. Превъплъщение, в което актьорът като личност се сдобива с нова самоличност и на сцената, докато играе, душата му кърви. Финалът на филма го потвърждава, дори в буквален смисъл, с думите на Нина: „Постигнах съвършенството!”
В „Черният лебед”, освен уникалната атмосфера на класическия балет, изтънчената игра на Натали Портман (през 2011 г. със сигурност ще се сдобие с награди) и Венсан Касел, ще се изненадаме приятно на едно завръщане в света на сериозното кино- актрисата Уинона Райдър изпълнява в декадентски стил пенсионирана балерина. „Черният лебед” е изискано филмово предложение за посрещане на 2011 г.
С тази лента ви пожелаваме нови филмови авантюри, приковаващи мисълта ни в търсене на философията за живота, а тя е синтезирана в отговора: „42”
„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2011 на Елица Матеева
(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)
