„EVA”- емоционалната памет на изкуствения интелект
Годината е 2041, Алекс е кибер инженер, прекарал последното десетилетие в Австралия. В миналото му има любовна раздяла, а днес се завръща в началото на тази финална точка. Мястото е Санта Ирина, където кибер изследователите Лана (някогашната любов) и братът на Алекс Давид работят в търсене на най-добрата структура за емоционална памет на изкуствен интелект.
Новият свят за испанския филм „Ева” не се различава особено от настоящето ни, освен че всичко е сковано в сняг и поне на мен лично ми прилича на коледна картичка. И ако трябва да сме съвсем коректни, дебютната лента за режисьора Кике Майло (роден 1975 в Барселона) е заснета в Швейцария. Сега всичко е ясно!
Испанската кинематография не се слави с традициите на Холивуд в областта на научната фантастика, но това, което винаги откроява точно тази кинематография, е че испанските артисти умеят да разказват за странното и удивителното по невероятен начин. Сценарист на „Ева” е един от най-известните в момента театрални каталунски драматурзи Сержи Бебел, а в лентата участват много добри актьори като: Даниел Брюел („Сбогом, Ленин”, „Ултиматумът на Борн”) в ролята на Алекс, Луис Омар като робота Макс (един от любимите актьори на Алмодовар), десетгодишната Клаудиа Вега като Ева .
Алекс трябва да създаде нов образец интелект, но той иска роботът от ново поколение да има свободна воля, да изпитва емоциите на дете, да има истинско чувство за хумор. Предлагат му се различни прототипи на детско поведение, но съвсем „случайно” Алекс се запознава с малката Ева. Момиченцето е дете на: Лана и Давид, разбира се! Алекс изследва емоциите на Ева и ги интегрира в новия прототип робот. Парадоксалното е, че той интегрира емоциите не на жив човек, а на...Робот, защото Ева не е истинско дете, заченато по волята на природата, а изкуствен интелект, разработен от Лана и Давид. Роботът е притежавал дефект - свободна воля. Вместо да бъде унищожен, Лана и Давид осиновяват Ева като свое дете. Какво се случва, когато детето разбира, че не е ЧОВЕК? Настъпва хаосът, страданието, агресията и дори смъртта на най-близките като форма на вътрешна защита.
„Ева” излезе през миналата година, но вече има над 10 фестивални награди - пет награди „ГАУДИ”, 5 награди „Гоя” в различни категории и се слави с 28 номинации, идващи от различни фестивали. Миналата година на фестивала във Венеция малката Клаудиа и режисьорът Кике Майло бяха една от най-екзотичните двойки върху червения килим. Журито от Венеция възнагради екипа със специална грамота.
„Ева” е носталгична приказка, в която звучи и най-славното парче от ерата на глем-рока "Space Oddity" на Дейвид Бауи. „Ева” е бял копнеж, в който е събрана емоционалната памет на света. Последната все по-често подлежи на саморазрушение.
„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2012 на Елица Матеева
(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона)
