…НАПИСАНОТО ОСТАВА
„verba volant, scripta manent”
изложба живопис
на
В А С И Л П Е Т Р О В
03 - 23 август 2011 г.
Галерия „Арт Маркони”
Amicus cognoscitur - приятелят се познава по
Amore - любовта,
More - характера,
Ore - приказката,
Re - постъпките
Няма да звучи пресилено, ако определим картините от поредната изложба на Васил Петров, като „живописни криптограми”. Неведжъж авторът е подчертавал своето пристрастие към историята и оставените писани послания. Картините му изобилстват от надписи, знаци, символи и цифри. Умело скулптурирани във фрагменти от сгради, каменни отломки, стени и предмети, те предават не само допълнителна информация или мисловна препратка към събитието и епохата, но и известна достоверност /без да бъдат пунктоални/.
Чисто естетското внушение идва с триизмерния ефект на надписите, постигнатия живописен израз на камъка, дребните детайли в интериора, вглъбеността в лицата на персонажите и пластичността на телата, внушаващи усещането за оживяла скулптура. Интерпретирането на историческото събитие и адаптирането му към живописния сюжет при Васил Петров има по-скоро интуитивен характер. В този смисъл достоверността е само начален тласък. Нерядко си позволява смело миксиране на символи от различни епохи и култури, имащи касателство към темата, върху която работи.
„...Написаното остава” след думите, които отлитат, е една изложба, в която авторът призовава Вселенската мъдрост да достигне до нас, днешните хора, увлечени в съревнованието с Природата, която подчиняваме и убиваме, с Разума, впрегнат в служба на користта и егото ни...
Всичко е казано ясно и точно, ние гледаме, но не ВИЖДАМЕ, слушаме, но не ЧУВАМЕ, любим се, но не ОБИЧАМЕ...Всяко от платната му е събрало мъдростта на времето, пречупена през призмата на личната му философия и пресъздадена с неповторимата му живопис. „...Написаното остава” е живописен молитвеник за достойно оцеляване.
Ваня Маркова