<br /><tt>Източник: www.why42.info</tt>  <br /><tt>Източник: Галерия “Арт Маркони”</tt>

…НАПИСАНОТО ОСТАВА

verba volant, scripta manent”

 

изложба живопис

на

В А С И Л      П Е Т Р О В 

 

03 - 23 август  2011 г.

Галерия „Арт Маркони”

 

 

 

 

 

Amicus cognoscitur   -                                       приятелят се познава по                      

 Amore -                                   любовта,

        More -                                       характера,

              Ore -                                                приказката,

                Re -                                               постъпките

 

                        Няма да звучи пресилено, ако определим картините от поредната изложба на Васил Петров, като „живописни криптограми”. Неведжъж авторът е подчертавал своето пристрастие към историята и оставените писани послания. Картините му изобилстват от надписи, знаци, символи и цифри. Умело скулптурирани във фрагменти от сгради, каменни отломки, стени и предмети, те предават не само допълнителна информация или мисловна препратка към събитието и епохата, но  и известна достоверност /без да бъдат пунктоални/.

 

Чисто естетското  внушение  идва с триизмерния ефект на надписите, постигнатия живописен израз на камъка, дребните детайли в интериора, вглъбеността в лицата на персонажите и пластичността на телата, внушаващи усещането за оживяла скулптура. Интерпретирането на историческото събитие и адаптирането му към живописния сюжет при Васил Петров има по-скоро интуитивен характер. В този смисъл достоверността е само начален тласък. Нерядко си позволява смело миксиране на символи от различни епохи и култури, имащи касателство към темата, върху която работи.

            „...Написаното остава” след думите, които отлитат, е една изложба, в която авторът призовава Вселенската мъдрост да достигне до нас, днешните хора, увлечени в съревнованието с Природата, която подчиняваме и убиваме, с Разума, впрегнат в служба на користта и егото ни...

 

Всичко е казано ясно и точно, ние гледаме, но не ВИЖДАМЕ, слушаме, но не ЧУВАМЕ, любим се, но не ОБИЧАМЕ...Всяко от платната му е събрало мъдростта на времето, пречупена през призмата на личната му философия и пресъздадена с неповторимата му  живопис. „...Написаното остава”  е живописен молитвеник за достойно оцеляване.

 

 

Ваня Маркова

 

Една статия от: www.why42.info публикувана на 2.08.2011
Bookmark and Share