“ТИХОТО СЛЪНЦЕ” - нов роман на Петър Денчев
Новият роман на един от най-младите български писатели и режисьори Петър Денчев – „Тихото слънце“, вече е на книжния пазар. Това е вторият му роман, след като през 2007 г. неговият ръкопис „Тъй, както мъж целува жена, която обича“ спечели конкурса за нов български роман „Развитие“ и беше отпечатан след това. През 2011-та Петър Денчев издаде сборника с разкази „Истории в минало време“, който събираше текстове от последните няколко години.
„Тихото слънце“ е роман експеримент, както казва самият Денчев за него, това е роман за един глас, който оцелява след физическата смърт на своя притежател. Книгата определено носи антиутопичен характер.
Ето някои мнения за книгата:
"Майсторството на Петър Денчев е в способността му всеобхватно да опише и тълкува една метафизическа, а всъщност направо физическа заплаха. Тази прецизна политическа процедура на "Тихото слънце" обаче ни най-малко не снема напрежението в текста. Умът на Петър Денчев не облекчава никого. И това, което той предвещава като кошмар за цялото общество, е вече реалност във всеки един от нас.
Стига да си отворим ушите, разбира се."
Марин Бодаков
„Затваряйки цяло едно общество в оковите на тишината и подчинението, тази книга търси мястото си сред доста респектиращ списък с романи, разказващи за случващото се в свят със строга организация и тежки правила. И въпреки че Петър Денчев отказва да причисли книгата към категорията "Антиутопии", няма как да не направим връзка най-малкото с "1984" и "451 градуса по Фаренхайт".“
Александър Кръстев, Аз чета
„Ако сте изправени пред избора щастие или свобода, кое ще предпочетете? Едното е мимолетно, а другото – относително. Свободата обаче поне ти дава шанс да бъдеш щастлив, но щастието със сигурност не те прави свободен, дори напротив. Често пъти щастието се заплаща с отказ от свобода.
Тази нерешима дилема е главното, което ме грабна в новия роман на едва 25-годишния Петър Денчев „Тихото слънце”, издание на "Жанет 45". Това е трета книга за младия автор и режисьор, който обича да експериментира с жанровете и на текстовете, които пише, и на текстовете, които поставя.“
Кремена Димитрова, в.“Новинар“
Петър Денчев е роден на 08.08.1986г. в град Варна. Завършил е IV Езикова гимназия “Фредерик Жолио Кюри”. През 2010 г. завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, където е работил по текстове на Гогол, Молиер, Ведекинд, Жьоне, В.Хауф, Брукнер . Неговият разказ „Малакоф, искам да остарея” е един от двата наградени на конкурса „Екстаз” на сп.Алтера (2006). Има номинации и награди от различни поетични конкурси.Два пъти получава втора награда на Националния младежки поетичен конкурс „Веселин Ханчев” (Стара Загора, 2006 и 2010). С романа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича” печели конкурса за Нов български роман „Развитие” за 2007 г, а след това и поощрителната награда на Райфайзен банк на конкурса Южна пролет 2008. Неговите учебни представления “Смъртта и Дяволът”, “Схватки” и “Слугините” са участвали на различни театрални фестивали в Сърбия, България и Косово. “Жената от миналото” по Роланд Шимелпфениг (ДКТ “К.Величков” Пазарджик) е неговият дебют на професионалната сцена. Автор на сборника с разкази “Истории в минало време” (ИК “Жанет 45″ 2011). Последната му книга е романът “Тихото слънце” (ИК “Жанет 45″) , книга с антиутопичен дух, но не съвсем. В момента работи и по различни свои театрални проекти.
