100 неща, които не знаехме за: Саня Ковачева
Забелязахме фотографиите й във варненската галерия „Архис” по време на Contempo 4 - уикендът за съвременно изкуство (15-17 април), оптималната зона за среща с изкуството на млади по дух и възприятия за живота съмишленици.
Саня Ковачева е родена е на 30 април 1989 във Варна, завършила е графика в НГХНИ „Константин Преславски", випуск 2008 г., в момента учи ахритектура във ВСУ „Черноризец Храбър”.
Каква беше като дете?
Тиха, наблюдаваща и малко социопатична. Мисля, че попивах хората и света около себе си (това да се разбира също и в недобрия смисъл), за да взема в крайна сметка нещата, които ми харесват и да ги сложа в себе си. Играех с колички и пистолети.
Най-голямата ти беля?
Най-големите ми бели, мисля, че ги причинявах върху тялото си. Като малка съм се заляла цялата с кофа вряла вода и съм изправила косите на всички наоколо. После, казват, съм приличала на мумия, омотана в бинтове.
Какво те радва най-много?
Спонтанността на хората и тяхната радост и веселие. Изключително ме зарежда да съм заобиколена от естествени хора, които действат все едно са сами и нямат блокажи за определен тип поведение и движение в пространството. Радвам се, когато бъда изненадана и провокирана с това.
Кога и как избра фотографията... за себе си?
С риск да изтърся клише – май тя ме избра. Като се замисля, дълго се подготвях за тази среща. Доста години на рисуване и графика в училище ми дойдоха като естествено обучение и възприятие към фотографията. Официалната ни среща, когато усетих искрите, беше през 2006 година. Тогава баща ми закупи един от първите тогава добри полупрофесионални дигитални апарати. Аз някак си придобих собственическо чувство към него и започна този процес, когато щракаш по 100 пъти всяко идиотско нещо от напиращо вълнение.
Какво те вбесява?
Все повече и все по-силно липсата на логически процеси в главата на хората. Липсата на лична отговорност, креативност, отношение към средата.
Коя зодия си, коя зодия е най-пагубна за теб?
Телец. Преди време смятах нея за най-пагубна, макар това да не е точната дума. Имах противоречия със себе си и с това, което тя ми носи или не ми носи. За останалите нямам такива нагласи, приемам ги с плюсовете и минусите им.
Колко време прекарваш в интернет и какво те държи пред компютъра?
Прекарвам ужасно много в интернет и се ядосвам, че това често ми изяжда от времето за четене на книги. А това ми е комплекс, чела съм изключително малко. В интернет намирам най-лесна и бърза възможност за саморазвиване. Със социалните мрежи е същото – дори в пъти по-интензивно, само ако искаш да гледаш на тях по този начин. Пред компютъра съм закована също и в чертане, проектиране или създаване на нещо, свързано с архитектурата, графичния дизайн, фотографията – често с денонощия.
Най-абсурдната ситуация в работата ти?
Усещането, че не принадлежа на този свят, когато се появат нещата, които ме вбесяват. Намирам за абсурдно често да съм в ситуация да се самовдъхновявам, за да продължавам напред в част от нещата, с които се занимавам. Просто защото често около мен липсва ресурс за вдъхновение и предизвикателство.
Домакинстваш ли / ако има случка около това?
Върша отвреме-навреме някакви полезни неща за мястото, в което живея. Не обичам да съм притисната от това с график и причината, че е задължение. Обичам да се правя, че мога да готвя и обичам да сменям крушки и брави.
Любим цвят?
Кафяво, зелено, охра, синьо-сиво – едни такива бозави.
Какво е любовта?
Творческо състояние. Твориш себе си чрез нея, твориш другия, твориш и всичко наоколо. Когато се нарисуваш сам себе си по-друг начин, в състояние на любов, вече ставаш всички и всичко. Свързваш се.
Имаш ли максима, която те води?
Да не спирам да се предизвиквам да изкарам нещо повече и нещо различно от себе си. Така не стоя на едно място и продължавам да се самоопознавам.
С какви хора повече не искаш да се срещаш?
Такива, които ме карат да се чувствам като във филм на ужасите. Но е факт, че и такива филми има.
Хоби?
Всичко, с което се занимавам, ми е хоби. Подхобитата ми са да си съчинявам разни идеи в главата в полубудно състояние, спортът под каквато и да е форма, пътуванията като цяло.
Музика?
Различна, странна, неординерна, мелодична, никому неизвестна, забравена, непопулярна, дълбока, многопластова, разностилова, звуци от наоколо.
Непоносимост?
Към миризма на сяра и мариновани гъби, към хигиеничен нокът.
Фобия?
Нямам фобии. Може би единствено от идеята за многобройни, минатюрни насекоми да ме полазват по цялото тяло в невъобразима скорост. Но нямам фобия от насекоми.
Странни навици?
Да се разхождам гола вкъщи брои ли се за странно? Това е в редките случаи, когато няма никой у нас.
Собствени ритуали?
Безобразно дългите душове и мотаене след тях. Като общо време възлиза на час и половина.
Интервю на Елица Матеева
