19 МТФ “Варненско лято”: “Български разкази”
Моноспектакъл на Мариус Куркински
По произведения на Ангел Каралийчев, народни приказки и предания
Реж. Мариус Куркински
Музика: Емилиян Гацов
Снимка: Георги Вачев
Гласовете на майките и бащите ни, на бабите и дядовците ни, на големите ни писатели, като спомен и опора за един прекрасен райски свят, в който Мариус Куркински иска да ни завърне.
Приказките. Израсли сме с тях и знаем, че колкото по-омаен е разказвачът, толкова те се леят като студена вода в горещото. Носят изцедена мъдрост, ваят народопсихология, имат поука. Като оная, дето глупави хора щели да отрежат краката на булката, че била възвисочка и не влизала през вратата. Ми нека се наведе, рекъл старецът и отминал. Ей такива бръщолевини е събрал Мариус Куркински в последния си моноспектакъл Български разкази. И сладко ги говори, изиграва, превъплъщава, тълкува думите (където се налага, срв. кукљди – юмруци), без излишен патос, по-скоро със съпреживяване. Защото народната памет трябва да се пренася от прабабите на правнуците със смеха и тъмното си чрез словото.
От осмиване на глупостта човешка, алчността и лицемерието в Нероден Петко и Тодьо, ле, сине, докторе, през битовизма – алкохолни съновидения и бълнувания заради Ех, това сладко станимашко винце, преживяванията на аргатчето, дето го гори такъв Огън отвътре и отвън, че легнал до мома гръб в гръб и не знай какво да си го прави, та до гъстата палитра за изкуплението на вината от предизвестената смърт – вграждането (Росенският каменен мост). Темата за залостения грях на майстора, който, вграждайки сянката на любимата като гаранция за якостта на градивото, закопава собствения си душевен уют и опрощение e кулминацията на спектакъла. Алюзия с нас и днес. Простено ли ни е? Ще получим ли прошката и съчувствието, които са ни необходими? Само Мариус умее така да омагьосва, да привлича и увърта около себе си, да запълва цялата голяма (за някои!), дълбока, полутъмна, полупразна (с нещо като маса, нещо като одър, стол и малко свещи) театрална сцена, че тръпки те побиват. Но искаш още.
ИКАР 2011 за главна мъжка роля - Мариус Куркински
