Начало 3.06.2011 20:30
Край 3.06.2011 22:20
Място Драматичен театър “Стоян Бъчваров”
Начало 4.06.2011 18:30
Край 4.06.2011 20:20
Място Драматичен театър “Стоян Бъчваров”
 <br /><tt>Източник: Интернет</tt>

19 МТФ “Варненско лято”: “Зимна приказка”

Театрална работилница Сфумато

 

театрална постановка
от Уилям Шекспир
Реж. Маргарита Младенова  Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Музика: Асен Аврамов
С: Цветан Алексиев, Христо Петков, Елена Димитрова, Маргарита Гошева, Сава Драгунчев, Явор Бахаров, Бойко Кръстанов, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев, Марк Делчев

 

От края на миналия театрален сезон работилница Сфумато разработва програмата Шекспир. Със Зимна приказка започва третият й етап, а продължението ще направи Иван Добчев с Постхамлет (работно заглавие).


Предпоследната творба на най-значимия писател в англоезичната литература, наричан бардът на Ейвън – Зимна приказка, като че ли е събрала житейската мъдрост на човека в края на живота. Писана е вероятно в 1610, а играна на следващата 1611 в лондонския Globe Theatre – авторът се вълнувал само от представянето на пиесите на сцена. Отпечатана е за първи път в известното Първо фолио седем години след смъртта му, през 1623. Днес влиза в категорията романси или трагикомедии. Невероятно как пиеса, писана преди 400 години, може да бъде изключително актуална за днешната действителност с историята и изведените характери. Онзи, който има достатъчното: власт, любов, приятел, деца, започва да безчинства над собствения си живот, над близките си. Заразен и разнасящ болестта – ревност. С ескалация на злото, при това с вдъхновено ожесточение, той проваля всичко, за да се стигне до най-трудния жест – прошката. Посланието на прошката и неминуемият въпрос: престъплението има ли право на прошка? И ако тя може да стори чудо, то как се стига до нейното осъзнаване. Скритата роля на детето (ти) и неговото щастие. Маргарита Младенова дори го е персонифицирала чрез най-малкия актьор в трупата – Марк Делчев. Посланията, които са заложени в сюжета, кореспондират много плътно със сценографията на Даниела Олег Ляхова. Зимна приказка – алюзия в бяло като контраст на ледено-вкочаняващите взаимоотношения; бели костюми – опаковка на черните мисли, функционален декор – стена от бели тухли, които отварят изненадващи дупки. Асен Аврамов пък е решил спектакълът да започне с мадригал, изпят от актьорите, всички равностойно главни.

 

 

Bookmark and Share