19 МТФ “Варненско лято”: “Карнавал.com”
Младежки театър „Николай Бинев”
Пиеса от Жорди Галсеран
Режисьор: Василена Радева
Музика: Мартин Каров
Превод: Нева Мичева
Сценография: Никола Налбантов
С: Койна Русева, Деян Ангелов, Елена Бърдарска, Ангелина Славова, Вихър Стойчев
Действието се развива в реално време в едно полицейско управление, в което телефоните не спират да звънят, служителите си скубят косите, защото нямат нито заподозрян, нито мотив, нито искане за откуп, а самотната майка без средства изживява най-лошия си кошмар.
Явлението, което ни показва каталунецът Жорди Галсеран, не е от най-привлекателните, но в последните десетилетия е твърде натрапващо се – отвличанията. И тъй като в пиесите си авторът обича реалното, а не ретроспекциите във времето, динамиката на действието, а не литературната умозрителност, ще станем свидетели на напрегнат трилър. Обстановката на сцената е досущ като истинска – насочени светлинни лъчи, офис в полицейски участък и всякакви способи, които ни правят съпричастни. Сюжетната част е в идентична парадигма. Ако ще е драма, да е драма, ако ще е трилър, да е трилър – какво по-страшно от безпомощна майка, изживяваща своето безсилие да спаси отвлеченото си дете? И най-малкият актьорски детайл се набива в очи (и уши), защото похитителите манипулират пред екран, отмерват времето. Видими са и съпоставките – жена-комисар-майка с професионална твърдост, но и инстинкти, състрадателност. За режисьорката Василена Радева тематиката е позната от Nordost (която є донесе Аскеер за изгряваща звезда и току-що наградата Икар за най-добър спектакъл) и е повод за търсене на гледни точки: терористът не е чудовище, а някой, който вика за помощ. Неслучайно тя избира да сътрудничи с две запознати с темата актриси – Койна Русева (тук шеф-полицайката Гаралда) и Ангелина Славова (отдалечена от динамиката компютърджийка).
Икар 2011 за най-добро представление
Аскеер 2010 за главна женска роля – Ангелина Славова
Аскеер 2010 за изгряваща звезда – Василена Радева
