19 МТФ “Варненско лято”: “Ритъм енд блус 2”
Музикален спектакъл на Румен Цонев
Сценография и костюми: Петя Стойкова
С: Филип Аврамов, Стела Стоянова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Албена Михова, Йорданка Илова, Симеон Бончев, Жени Александрова-Лечева, Милена Спиридонова, Красимир Спиридонов, Христина Пипова
С: Филип Аврамов, Стела Стоянова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Албена Михова, Йорданка Илова, Симеон Бончев, Жени Александрова-Лечева, Милена Спиридонова, Красимир Спиридонов, Христина Пипова
Когато преди четири години композиторът Румен Цонев се зае да реализира и в България своята авторска концепция за “музикален театър на авангарда”, беше повече скептик, отколкото реалист. Той дойде от Париж, където преподаваше в Сорбоната и беше музикален директор на Ателието за театър и музика – АТЕМ (най-големият Център за съвременен музикален театър в Европа), гост-професор в Лионската консерватория, в Консерваторията за полифонична музика в Тур, както и в Кралския колеж за музика, Лондон. Водеше активно класове освен това и в Стокхолм, Ню Йорк, Бостън, Марсилия, Лион. Донесе си наградата Бергман за музиката към спектакъла Кървава сватба по Лорка и още куп призове. Румен е човекът, който работи в София, обожава дома си в Париж, ходи на кино до Венеция, а до Нюкасъл, Едмънтън или Ноксвил прескача, за да прибере поредната си награда. Засега все още е единственият професор, посветил се на пеенето в българския театър, но, слава Богу, вече оценен и у нас. Защото да извадиш от актьора де що носи музикалност – глас (естествено, без фалшивост и поставен), ритъм, инструментални умения, да се извае многоглас (пък и да не се надвикват) или свободната форма на джаза, си е трудна работа. И ако Ритъм енд блусбеше показно, че и такова нещо съществува, а актьорските възможности са неизчерпаеми, то второто издание на този спектакъл е крачка напред. В центъра на постановката стои царят на инструментите – пианото, върви сюжетна линия (а не само с конферанс), менят се настроенията – смешни, тъжни. Пианистът солира, но се справя и като акомпанятор. Акцент са цигулките (Стоян Младенов например, завършил НАТФИЗ, а преди това Пловдивското музикално училище, се прояви, макар по-скромно, още в първия спектакъл на Ритъм енд блус). Жени Александрова показва всичките си таланти. Свири като третата ръка на пианото, танцува на палци (черния) лебед от Сен-Санс, възползва се от уроците по оперно пеене. Също както вече изявилия се като тенор Симеон Бончев. Всеки си има ролята на вечерта: сопраното, цигуларката, пианистът, джазмен(ката), тенорът. Постановчикът Румен Цонев добре знае как да ни въздейства с универсалния език на музиката, но и елегантно се е погрижил образователно да запълни празнините и явните пропуски в нашите познания.
