19 МТФ „Варненско лято”: Откъси от една научна театрална конференция
На 8 и 9 юни във Варна в рамките на МТФ „Варненско лято” изтъкнати столични театроведи разсъждаваха върху „Театралната практика през първото десетилетие на 21 век”. Предлагаме ви интересни гледни точки на някои от участниците:
Камелия Николова
Нашата дискусия е фокус към важното отношение „текст-представление”. За да бъде разгледана една театрална практика, трябва да се види какво е отношението текст-театър в рамките на една театрална практика. Какви са взаимоотношенията между текст и представление - това е сравнително говорене, защото последните 10 години не могат да бъдат видяни изолирано. Наследстовото от миналото продължава да има своя трансформация. Последните 40 години бележат съществена промяна и тя е именно в отношението: „драматург- текст” и сценичната му реализация. Тя е част от пост модерната епоха. И най-обобщено можем да я формулираме по следния начин: театърът на драмата загубва своя монопол в края на 60-70-те години на 20 век и се появява нова форма и тя се нарича постдраматичен театър.
Театърът на драмата: основната функция на театъра е да разкрива света на драмата, т.е. драмата е основен източник на значения. С появата на режисьора настъпват съществени промени - сега режисьорът става колективен представител на театъра, който разкрива света на текста. Новата форма от 60-70 те години е тази, при която текстът загубва своето първо място, той става само елемент от представлението и има една от ролите, но не главната.
Самите последни 40 години на съвременнния ни театър протичат в два периода: до 90-те години и след това. В първите десителетия имаме разпадане на драмата чрез деконструкция, удоволствието с играта на цитати, това протича в Европа, в зоната на текста и в зоната на спектакъла. Пример: драмата на Том Стопард „Розенкранц и Гилденщерн са мъртви”, а другият деконструктор е режисьорът. Следващият период се характеризира с притеснение, с наличие на разтварянето на света в някаква множественост. Този нов трагизъм се определя от желанието да бъдеш свободен и от незнанието какво те очаква. Настъпва нова интровертност - спомнете си ”Апокалипсисът идва в 6 вечерта” на Георги Господинов. Българският постмодернизъм започва след 89-та и наваксва играта с цитатите и удоволствието от разпадането - в България има трайно установен режисьорски театър, започва мощно деконструиране от режисьори.....част от текстовете се пишат от режисьори. В средата на 90-те се появяват откровените постмодернисти, всичко минава през режисьора: Явор Гърдев, Лили Абаджиева, Галин Стоев...
През 2000 година се случва важна промяна: спектакли като „Аркадия”, „ Бастард” показват ново разбиране за представлението, то става един от участниците, представлението тръгва към пост драматичната си форма. Важно е неговото случване в мига, а не играта с цитатите или посланията. През 2006- 2007 г. „36 маймуни” и други млади режисьори, и се появява и българската нова драма. Българската драматургия малко по-късно преживя развитие, поради силния режисьорски театър у нас.
Ромео Попилиев
Блудният син е режисьорът, напуснал Бащата (домът на драмата).Театралът напуска своя дом - прави колажи, нови форми, тази форма се изтощи, поради прехода и завърши. И блудният син трябва да се върне към някакъв стар дом. Едва ли тук го посрещат с радост, това е тъжно завръщане. В постдраматичната драма няма такива колизии, каквито да са класически, тук драмите ги имат всички, експлоатация на ужаса от края. Когато я няма метафизиката, остава физиката, в театъра всичко се мисли чрез тялото. Никой не говори за духа...
Мира Мариянова
Независимите артисти се обособяват с административна самостоятелност и индивидуалност и търсят естетическа индивидуалност. Втората половина на десетилетието се характререзира с тяхната поява, ярък знак е радикално новото - да направят иновативни жестове като внасят нови съвременни европейски текстове за театър, този техен внос пък търси иновативни подходи към него. Днес се наблюдава връщане към доверието ня текста и доверие в неговата способност да колаборира режисьор с актьорски екип...
Спектакълът „Под контрол” представлява конвенционална театрална среда, но фрагментарната му конструкция извиква нови подходи на функциониране на текста в представлението... Другата посока – нови театрални практики - появата на” 36 маймуни” и техните пърформънс четения. „Сдружение по действителен случай” работи върху подадена идея от живота чрез органичното и случване на сцената, вследствие на опит и умение. Трета посока...енергетичен театър - с представител Галин Стоев, който работи върху текстове на Иван Вирипаев, Яна Борисова. Тук готовият текст влиза в необичайно отношение с представлението
Текстът трябва да извика една иновативност в подхода, за да го слушаме и да внимаваме, докато го гледаме.
Николай Йорданов
Даваме ли си сметка, че след 1989 година хората са същите, отпаднала е цензурата, 90-те години идват да изговорят нещата, които не са могли да бъдат изговорени от сцената, след 2000 година до днес водим борба за нова публика, затова някой да ни слуша. Става все по-трудно. Самата идея за публичност е много усложнена и подкована от милионите технологии. След 1989 г. новата образност е в два основни аспекта - аскетичната образност на „Сфумато” и до тях е Раблезианската образност на Теди Москов и Сашо Морфов - с импровизациите, скечовете и пр. През новото десетилетие Галин Стоев и Явор Гърдев се обръщат към постдраматичното говорене, и Деси Шпатова с ”Психозис” и „Археология на сънуването”- двата проекта на феста, показаха една интересна театрална реалност..Младите режисьори предлагат съвсем различно отношение към това, което е зрелищност - те не искат да са като „Сфумато” или Сашо Морфов или Теди, те иронично пародират клишетата за зрелищност, става въпрос за фрагментарност, смесване между фикционално и фактологично. Днес тази фикционалност е поставяна под съмнение. Новите разкази са концентрирани около телесната травматичност и после има душевно преживяване, което е много мъчително и остава субективно и тясно затворено, и не може да бъде разбрано от нас. Езикът от резервоар на мисли се превръща в резервоар на енергии.
Записа Елица Матеева
