29 фестивал на българския игрален филм „Златна роза” 2010 или за магията на феите с подрязани крила
"Източни пиеси" - със "Златна роза"
"Стъпки в пясъка" - с наградата на зрителите
Киното е миг, 24 кадъра в минута, които те пренасят отвъд личните ограничения. Понякога тези кадри режат по повърхността на унесените ни в дълбок мечешки сън тела, случва се да ни треснат като гръмотевица и да ни накъдрят косите до неузнаваемост, но всичко има смисъл, ако създава вътрешна потребност да споделяш идеи, казани така, както и ти самият не би имал силата да изразиш.
Последното издание на фестивала за българско кино е вече история. Но раждането на тази история бе неповторимо, оригинално в своята стихийност, непредсказуемо с поведението на кино гилдията: режисьори, продуценти, киноведи, актьори, обединени в едно демонстрираха своята воля за промяна правилата на играта. Честта на българската култура бе защитена от творците, независимо, че по форумите те бяха определени като разглезени деца, като псевдо елит, като бездарни некадърници, които хленчат за държавни пари.
Истината има много лица, но най-важното е това, че публиката показа своя вот на доверие към новото българско кино (повече от 10 хиляди зрители за 6 дни!) А то днес е лишено от суета, то барабани като есенен дъжд по покривите, жули като коприва живота ни, забелязва се като пънкарски гребен от разстояние - новото българско кино е туптящо! Лентите „ Тилт”, „Подслон”, „ Лов на дребни хищници”, „ Източни пиеси”, „Раци” отразяват безкомпромисно това, което премълчаваме - има нещо сбъркано в комуникацията ни, в съвременната ни история, в цивилизационния днешен избор „да бъдеш или да не бъдеш”. Родното ни кино е импровизация на урока по мъдрост, за който всеки ден пишем по едно домашно, но после някой къса листите от тетрадката и сме принудени да започваме отначало. „Стъпки в пясъка”, „Цахес”, „Зад кадър”, „Козелът” с богатството на изказа си са картини – свидетелство за иронията на историята, иронията на различни системи, които ни въвеждат в парадоксите на идеологически прийоми, безмислени натрупвания и разпиляване на енергията ни в изгубени каузи. Истинската кауза е да бъдеш създател, да отстояваш магията на това, което правиш - в случая да си отговорен, да си автор и да вярваш, че киното пречиства, лекува, забавлява и ни прави по-добри...
Бурна бе седмицата на фестивала „Златна роза”, изговориха се много истории, много приказки прелетяха като заблудени пеперуди в пространството. Но в това е магията на киното: да провокира, да бълбука, да кипи. И този, който си мисли, че ще убие своето кино, като подреже крилцата на феите му, е попаднал в Бермудския триъгълник на вселенската заблуда, защото въпреки неспазването на един закон, определящ квотите за бюджетиране на родното кино, то ще продължи да съществува НА ИНАТ, така, както всички ние живеем през последните години – „въпреки”...
Какво е фестивал без награди - нещо като крем карамел без яйца...като супа топчета без топчета и този път наградите бяха много, различни, но по-любопитното бе, че наградените ги отказаха, защото предчувстват, че в близките две години, няма да има други отличници. А като заговорихме за отличниците, нека все пак да ги представим:
Официални награди
на ХXIX Фестивал на българския игрален филм “ЗЛАТНА РОЗА”, Варна, 2 – 8 октомври 2010,
присъдени от жури за пълнометражни и телевизонни филми в състав: проф. Иван Ничев – председател и Севда Шишманова, Димитър Динев, Ирен Кривошиева и Харалан Александров и жури за късометражни игрални филми в състав: Весела Казакова, Емил Христов и Людмил Станев
Журито за пълнометражни и телевизонни филми присъди следните награди:
"ЗЛАТНА РОЗА" за най-добър пълнометражен филм на:
- на филма „Източни пиеси” в лицето на режисьора и сценариста Камен Калев и изпълнителя на главната роля Христо Христов
За открояващ се кинематографически възглед, за творческия риск да понесе болката на живота и да го запечата във времето
"СПЕЦИАЛНА НАГРАДА" на община Варна на:
- филма „Тилт” в лицето на продуцента Борислав Чучков и режисьора Виктор Чучков–син
за намерения творчески подход да бъде разказана и преведена на езика на новото поколение историята на близкото ни минало
"СПЕЦИАЛНА НАГРАДА" за телевизионен филм на:
- филма „Аварийно кацане”
Журито присъди награди за:
Най-добър режисьор
– Камен Калев за филма „Източни пиеси”
Най-добър сценарий – не се присъжда
Най-добър оператор – се поделя между
- Крум Родригес за филма „Подслон” и Антон Бакарски за филма „Лов на дребни хищници”
Награда за мъжка роля – поделя се между
- Мариян Вълев за филма „Лов на дребни хищници” и Явор Бахаров за филма „Тилт”
Награда за женска роля – не се присъжда
Награда за дебют
- на филма „Подслон” в лицето на режисьора Драгомир Шолев
за авторски почерк: достоверен, ясен, пестелив, безпощаден
Журито присъжда и два диплома за забележителни индивидуални постижения на
- Ованес Торосян за подържаща мъжка роля за изпълнението му във филмите „Източни пиеси” и „Тилт”
- Яна Титова за подържаща женска роля за изпълнението й във филма „Лов на дребни хищници”
Журито за късометражни игрални филми присъди следните награди:
"ЗЛАТНА РОЗА" за най-добър късометражен филм на
- филма „Парче от дъгата” с режисьор Стефан Чернев
Журито присъжда и два диплома за филмите
- „Пустинният бегач” с режисьор Григор Лефтеров
- „Яйцето” с режисьор Екатерина Денева
Награда на СБФД се присъжда на филма “Светото семейство” – сценарист и режисьор Красимир Крумов
Наградата на Гилдията на кинокритиците към СБФД се присъжда на филма “Лов на дребни хищници” – сценарист Христиан Ночев, режисьор Цветодар Марков
Наградата на публиката бе присъдена на филма с режисьор Ивайло Христов „Стъпки в пясъка”, а наградата на факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет „Горчива чаша” бе отредена на филма „Цахес”, с режисьор Анри Кулев.
И за да не се окажем в ролята на голословни кинолюбители, в нашата приказка за феите с подрязани крила, въвличаме и един кинокритик - г-жа Геновева Димитрова, анализатор на всяка кино - премиера на страниците на в-к „Култура”:
„ Ние имахме безпрецедентно количество от филми и повечето от тях заслужаваха да бъдат видени повече от веднъж. Те артикулират българското неслучване, злоупотребата с човека по време на прехода, цялата безпризорност на нашето живеене тук. През тези филми се чете абсурдът на изконното българско живеене, но днес сме по - ярко впримчени в провала на проекта, от житейския до социалния проект. В една държава, която е абсолютно разклатена, българските млади съдби се люшкат между вътре и вън, между семейство и дрога, между мечти и безбъдещност. Ето това е изключително важно да се каже за този фестивал. Всяко жури има правото да даде по свой избор награди. Най-неочаквано аз съм доволна от избора на наградените. „Източни пиеси” заслужаваше да бъде отличен със „Златна роза” по този подобаващ начин, както на миналия фестивал журито отличи „Дзифт”, защото това са филмите, които проправят тенденция. „Източни пиеси” е филм, който сърдечно, искрено, топло артикулира този кошмар, в който живеем. Единственото нещо, което ми липсва в наградите на журито е наградата за женска роля, но ето един пример за женска роля - изпълнението на Йорданка Стефанова в „Светото семейство” на режисьора Красимир Крумов - Грец, шапка й свалям на тази актриса, тя се завръща на екрана много мощно. Журито се е съсредоточило върху дебютите и нека тази тенденция да продължи и занапред - нека тази посока, идваща от началото на новия век да се развива и в бъдеще - примерите са много: „Емигранти”, „Изпепеляване”, „Мила от Марс”, „Маймуни през зимата”,” Дзифт” и сега „Източни пиеси” - значи всичко си идва на мястото.”
Елица Матеева
