KAVARNA ROCK 2012 - ден трети
Жегата притискаше Каварна в късния следобед на 15 юли, а нетърпението за предстоящата финална вечер на фестивала вече се усещаше във въздуха. Екипът на why42.info се беше размазал в едно сенчесто кафене на центъра на града и кротко си пийваше кафенце. И тогава някой направи грешката да си погледне часовника. Настъпи паника – трябваше да се ходи за интервюта, снимки, едно – друго. Все още ни се струва странно, че един рок концерт започва по светло, но традициите не са това, което бяха. Както и да е, тази вечер се очакваха велики дела. Екипът се окопити и ловко се раздели на две групи: вътре на стадиона и отвън – на „червения килим“. Слънцето още не си беше заминало и ... купонът започна.
ВЪТРЕ
Малко се изненадахме, че саундчекът закъсня с половин час. Не че е странно за голям фестивал, но тази година Kavarna Rock бяха перфектни с организацията и тайминга. Закъснението обаче спести на групите малко от мъката да се топят на лятната жега. Сцената беше черна и затворена от три страни. Звезди от „Ахат“ направо си каза, че там е като един от кръговете не ада. Но, изкуството иска жертви.
ОТВЪН
Правихме плаж, докато колегите вътре работеха. В този момент те не ни харесваха много.
ВЪТРЕ
Онези отвън бяха на плаж. Ама пък ние слушахме готина музика.
Обикновено подгряващите групи са пренебрегвани. Тази вечер обаче беше различно. Първо излязоха „Ренегат“ - няма грешка – една много добра българска банда. Страхотен стил и саунд. Всъщност, това беше нещо доста по – качествено от всичко, което видяхме предходната вечер на сцената. След тях свириха „Ахат“. Е, това си е калсика. Вярно, че не показаха нищо ново, както и че гласът на Звезди вече не е съвсем същият като едно време, но все пак това е „Ахат“. Черната овца си е черна овца!
ОТВЪН
Върнахме се от плажа точно навреме, за да завардим „червения килим“ преди първите чуждестранни участници - Rhapsody of Fire. Междувременно, пред стадиона течеше активно даване на автографи по график, а зад сцената се очакваше нашият инсайд екип да вземе интервю с най-коментираната личност тази вечер – новия вокал на Kamelot.
ВЪТРЕ
Изпуснахме началото на Rhapsody, защото трябваше да вземем интервю от Kamelot. Надеждите ни се оправдаха: новият вокал ни даде ексклузивно персонално интервю. (Ще го видите на сайта съвсем скоро). Веднага след това се гмурнахме в публиката.
Купонът беше велик! Rhapsody! Класика в жанра. Солиден метъл саунд, примесен с какви ли не екзотични неща: келтски мотиви, италиански стихове, латински!
ОТВЪН
Колега, тия пеят на латински!
ВЪТРЕ
Вялата атмосфера от втората вечер ни беше постреснала, но сега всичко си дойде на мястото. Абе, жестока група – невероятни китарни рифове и вокал-психопат (в добрия смисъл, разбира се).
ОТВЪН
Да знаеш, наистина е на латински!
ВЪТРЕ
И после избухнаха Kamelot. Май повечето хора бяха дошли за тази банда. Kamelot свиреха в България за втори път. Ама първият не се брои, защото беше в София, в печално известната с ужасното си озвучаване зала „Христо Ботев“. Тогава групата беше с първия си вокал Roy Khan. Сега в Каварна идваше с нов фронтмен - Tommy Karevik. Всички се чудеха как ще се получи. Е, получи се велико.
ОТВЪН
Събра се тълпица. Най-накрая много хора, най-накрая атмосфера. Може би не беше съвсем като предишните години, но се доближаваше. Kamelot влязоха драматично и със замах.
ВЪТРЕ
Kamelot се появиха на сцената драматично и със замах. Основателят на бандата, китаристът Thomas Youngblood, развя българския трибагреник. Публиката зарева. Беше жестоко! Прощапулникът на новия вокал в България мина страхотно. Тоя човек и за миг не загуби контакт с публиката, а тя го обичаше. Може би ключът беше в това, че не се опитваше да имитира своя предшественик, а беше себе си и пееше от сърце и душа. Останалите от бандата го подкрепяха на сто процента.
Kamelot изпълниха някои от най-добрите си парчета. Специално за феновете имаше изненада – една от песните в новия албум на групата, който очакваме през есента. Няма грешка, въпреки промените в бандата, стилът и качеството се запазват.
Черешката на тортата се появи, когато засвириха първите акорди на „The Haunting“. На сцената излезе вокалистката от Epica, Simone Simons – горещата фантазия на много от феновете. Публиката избухна, а космическият й глас разтърси небето над Каварна.
ОТВЪН
Потопихме се в атмосферата – парти на поляната и страшен саунд. Хората просто се кефеха.
ВЪТРЕ
Kamelot направи вечерта, но фестивалът още не беше свършил. Предстоеше нещо много интересно, класно и екстравагантно: Lizzy Borden. Все пак, групата е кръстена на кървава убийца от края на ХIХ в., това някак си задава общата тоналност. Бандата не изневери на себе си. Звукът беше заковаващ и допълнително гарниран с театър – зловещи маски и кървав реквизит. Мракът, лъхащ от сцената, омагьоса публиката и направи края на фестивала незабравим. За онези, които не издържаха и си тръгнаха веднага след Kamelot, ще кажем – можете само да съжалявате! Пропуснахте една страхотна метъл класика и едно изключително шоу.
И така, Kavarna Rock 2012 завърши епично. Ние се забавлявахме много. (След малко ще проверим дали ония ОТВЪН все още могат да ходят по права линия. Все пак, повечето бира беше при тях).
Нека сме честни, този фестивал имаше и силни, и слаби страни. Първо – едно голямо „БРАВО!“ на организаторите за програмата и техническото изпълнение. Всичко беше под конец и поне отстрани изглеждаше много лежерно, така някак си - без напрежение. Те си знаят какви усилия им е струвало.
Какво обаче му липсваше на фестивала? Може би част от проблема беше подборът на групите – не всички се оказаха на необходимото ниво. Първата вечер беше добре, третата къртеше, но между тях фестивалът малко издишаше. Вероятно затова нямаше толкова хора и хубавата каварненска рокаджийска атмосфера се беше поизгубила.
Но стига сме се правили на критици – изживяването тези няколко дни си заслужаваше. Сега ни е тъжно, че си тръгваме. Прибираме си екипчето и айде към дома. А догодина, разбира се, пак сме тук – за следващото издание на Kavarna Rock!
