Sofia Rocks! А Варна?
Не знам защо, но Варна от доста време отсъства от рок-картата на България. Ако изключим миналогодишния концерт на ФСБ, последното по-значимо събитие, за което се сещам, е от 2005-а: концертът на Glenn Hughes в Летния театър. Затова, ако си рок-фен и живееш в този град, за да видиш на живо някоя любима банда, ще ти се наложи да попътуваш. В моя случай – до София, за фестивала Sofia Rocks.
Като редовен клиент на БДЖ знаех на какво се подлагам, решавайки да ползвам техните услуги. И този път не ме разочароваха. Озовах се във вагон с неработещ климатик, с едва отварящи се прозорци без пердета, които поне малко да предпазват от безмилостното слънце. Почувствах се като звезда от Discovery Channel. Само дето до последно не бях сигурен в кое точно предаване участвам – дали “Оцеляване на предела”, или бях ловец на митове, чиято задача е да разобличи козметичните продукти, гарантиращи 24, 48 и не-знам-си-още-колко-часова защита срещу изпотяване. Което и да беше от двете, мисля, че се справих успешно – оцелях, а моят дезодорант тотално се провали на теста, на който го подложих, качвайки се на влака от Варна до София.
Но нейсе, не за това ставаше дума. Все пак съм тръгнал на концерт – на пет групи, всяка от които с десетилетна история, а три от тях – Saxon, Mike And The Mechanics и Whitesnake – с актуални албуми, издадени през тази година. Предпоставките за нещо голямо ги имаше. И то се случи!
Около 17 часа вече съм на стадион „Българска армия”. Малко след това на сцената излизат Slade с едно много свежо, много веселяшко, много Rock & Roll изпълнение, което ме отведе в 70-те и 80-те години на миналия век. Песни като “Coz I Luv You”, “Run Runaway”, “My Oh My”, “Cum On Feel The Noize” няма как да те оставят безучастен. В това ме убеди и един господин на преклонна възраст, който по свой, напълно неподражаем начин танцуваше на любимите си парчета и така спечели одобрителните възгласи на всички наоколо. Чаша бира, любима група на сцената и малко свободно пространство пред нея – ето колко му трябваше на този човек, за да се почувства истински щастлив...
Аз, обаче, почувствах, че трябва да потърся спасение от жегата и затова се оттеглих на едно от малкото сенчести места на стадиона, където да възстановя силите си с помощта на разхладителни напитки. Така доста се отдалечих от сцената и това стана за сметка на Saxon, чието изпълнение по-скоро кротко изслушах, отколкото изгледах. От групите с актуални албуми, те изсвириха най-много от новите си песни – цели 4, но не липсваха и класики, като “Crusader”, “Never Surrender”, “Denim And Leather”.
След поредното пренареждане на сцената, дойде ред и на Mike And The Mechanics – една от основните причини да съм на този фестивал. Доста по-различни от останалите банди, но напълно адекватни като присъствие и звучене. Те са за първи път в България и може би затова бяха и единствените специално представени на публиката като ”група, чиито песни са сред най-често излъчваните по българските радиостанции”. Вярно е. И част от тези песни имах удоволствието да чуя на живо, изпълнени от страхотни музиканти. Mike Rutherford е голямото име тук, но за мен интерес представляваше и новият вокалист Andrew Roachford, чийто фен съм още от времето преди присъединяването му към групата, а неговото “How Could I” ми е любимо парче. Е, точно то не беше включено в сетлиста, но “Cuddly Toy” беше. Имаше и две песни на Genesis, а останалото - ”All I Need Is A Miracle”, ”Over My Shoulder”, ”Another Cup Of Coffee”, ”Word of Mouth” – песни, които всеки е чувал. Вече не само по радиото. А Mike And The Mechanics категорично доказаха, че да си различен не е недостатък.
Whitesnake са една от групите (заедно с Deep Purple и Helloween), които имат най-верните фенове в България. И всяко тяхно идване е с гарантиран успех. Така беше в Каварна през 2006-а, когато ги гледах за първи път, така се случи и сега. Посрещането беше бурно, а проблемите с микрофона на David Coverdale в началото нямаха никакво значение - така или иначе той не можеше да надвика хилядите на стадиона. Класическо тяхно изпълнение с песни от новия албум (включително набиращото все по-голяма скорост “Love Will Set You Free”) и задължителните и неомръзващи “Give Me All Your Love”, ”Love Ain't No Stranger”, ”Is This Love”, “Fool For Your Lovin'”, ”Here I Go Again”, ”Still Of The Night”. След тези многократни обяснения в любов между група и публика (прекъснати за кратко с едно наистина впечатляващо соло на барабани, дело на Brian Tichy), петото гостуване на Whitesnake в нашата страна завърши с въздействащо акапелно изпълнение на ”Soldier Of Fortune”.
Малко след 23 часа на сцената вече са Judas Priest. Ударно начало с “Rapid Fire” и “Metal Gods”, последвани от дългоочаквания поздрав на Rob Halford към българските фенове: “Hello, Sofia, The Priest Is Back!”.
Така е, върна се, за да постави на място всички онези, които преди концерта с насмешка брояха годините на Halford, считаха за фатално напускането на китариста K.K.Downing и определяха като ритуално самоубийство това, че брутална за изпълнение песен като “Painkiller” е поставена в края на техния сетлист. Е, явно групата по-добре си знае какво може и показа на над 15-те хиляди на стадиона, че в края на кариерата си е в по-добра форма от много други, които са в разцвета на силите си. А този, когото наричат “Металният Бог”, не просто издържа. Той беше железен! Нямаше го обичайното щадене на гласа, спестените височини, дългите инструментални сола между песните или други концертни хватки, използвани за почивка от музикантите. Halford си спести единствено изпълнението на “Breaking The Law”, като предостави микрофона на феновете. През останалото време пя като звяр.
За тези над два часа, през които бяха на сцената, Judas Priest минаха с тежка стъпка из цялата си дискография (с много малки изключения), давайки ни всичко, което можем да искаме от един рок-концерт. Жалко само, че голяма част от публиката сякаш емоционално и физически се отдаде изцяло на Whitesnake и за по-стойностното (според мен) изпълнение на хедлайнерите не и бяха останали достатъчно сили.
Късният час, жегата, умората и изпитата бира явно също повлияха. А Judas заслужаваха повече. И това е моето безпристрастно мнение. Безпристрастно дотолкова, доколкото не съм от най-големите фенове на нито една от групите, които бяха част от Sofia Rocks.
Или поне не бях 
Добре де, честно казано, други са моите фаворити (които за съжаление все още пропускат България като концертна дестинация). Но има изпълнители, които могат да те накарат да отидеш на техен концерт, дори и да не са в списъка с любимците ти. И след това да си щастлив, че си го направил. Аз в момента се чувствам точно така.
Иван Тасев
