Sozopol Fest – July Morning 2011: да празнуваш живота
Отмяната на фестивала Sonisphere в София и сгромолясването на Elevation край Разлог бяха основната причина непосредствено преди откриването на първия Sozopol Fest – July Morning страстите да са леко приглушени.
Пътувах към къмпинг “Градина” със свито сърце под надвисналите тъмни облаци, които на няколко пъти съвсем безцеремонно изсипаха върху автомобила ни нечовешко количество дъжд. За мое голямо облекчение (а и за облекчение на всички останали, които се бяха запътили към това райско кътче) небето над фестивалното пространство беше далеч по-милостиво. А иначе кътчето наистина е райско. Правилен полукръг от мек пясък, обгърнал парче гладко, спокойно море. Без високи сгради наоколо, без асфалт, без градски шум. Идеалният дом за музикално събитие от подобен род.
И така, още с прекрачването на входа всички мисли за пропадане, отлагане и други актуални изрази се изпариха от главата ми. Беше ясно, че фестивал ще има. И то какъв! Точно в 18:00 на 30 юни началото бе поставено от водещия на събитието Michael Fleming, по-известен като вокалиста на Tri-O-Five. Най-младият участник, DJ Ihou застана зад пулта, за да се опита да раздвижи все още рехавата публика.
Два часа по-късно на сцената се качи Миленита, която, подскачайки, представи по-интересните си песни. Onur Engin, турският диджей, който набира все по-голяма популярност по света, беше първото голямо име на сцената на феста. Той много елегантно пое щафетата и поведе танцуващите хора едновременно назад във времето и напред към бъдещето със съвременните си преработки на класически фънк, соул и диско класики от 70-те.
Съвсем неусетно ги доведе до изпълнението на хедлайнерите на фестивала – Incognito. Точно в 23:10 те взривиха емоциите на близо 2-хилядната публика с най-големите си хитове: “Always There”, “Don’t You Worry ‘Bout A Thing”, “Still A Friend Of Mine”, и слязоха от сцената едва след два биса и 30 минути по-късно от предвиденото (за което публиката никак не им се разсърди).
Еклектиката в последвалият диджей сет на Jurgen von Knoblauch от немския проект Jazzanova лично на мен ми дойде в повече, въпреки че имаше какво да се чуе в селекцията му. Kottarashky и групата му изненадаха приятно една част от присъстващите, а останалата част (сред която съм и аз) леко се отегчи от монотонните и не особено разнообразни парчета на този иначе интересен като идея проект. Българският диджей Emil Prize запълни времето до 05:30, когато на сцената почти едновременно с изгряващото слънце се качиха софийските фънкари Dirty Purchase.
И докато по другите краища на Черноморието точно в този момент вероятно е звучала класическата “July Morning” на Uriah Heep, над пясъка на къмпинг “Градина” се понесе “Sunny” – друга класика, която се надявам все по-често да съпътства дните ни, или поне един от тях – 1 юли.
Така, съвсем неусетно, тази част от уморената публика, която посрещна юлското слънце, се озова в разгара на втория фестивален ден (чиято първа половина, съвсем естествено, беше проспана). Лошата новина е, че все пак над къмпинга дъжд валя. Именно той осуети страхотната идея фестивалът Sozopol Fest – July Morning да бъде съпътстван от безброй екстремни морски спортове (все пак по-смелите успяха да повишат адреналина си).
Въпросният дъжд, който се отказа около 18:00, забави до известна степен началото на същинската част на втория фестивален ден. А той беше в пъти по-силен от първия. В 20:30 единственият варненски участник (факт, който не знам как да коментирам), DJ JiJo, постави иглата върху плочата и колелото започна втория си оборот. Двамата със саксофониста Roelant Hollander създадоха неповторима джази атмосфера, към която много добре се вписа чашата с мента в ръката ми.
Последва най-слабият момент в музиканата селекция – Ъпсурт с участието на Лора Караджова. Не ме разбирайте погрешно – момчетата и полуголото момиче определено раздвижиха публиката с хитовете си, пълни с класически (а и някои по-оригинални) български псувни, но просто това изпълнение беше единственото, което бих определил като кръпка върху иначе страхотната музикална програма.
Белослава ме изненада много приятно с перфектно замислен и изпълнен сет, за което голяма заслуга (освен бялото вино зад сцената) има и лидерът на бенда й – пианистът Живко Петров. Всъщност, от този момент нататък започна наистина да мирише на международен супер успешен фестивал. Закъснението на изпълненията заради следобедния дъжд бе компенсирано с течение на времето и веднага след Белослава зад грамофоните застана британецът Nik Weston (собственик на лейбъла Mukatsuku). Този човек просто ме отвя. Представи афро-латино сет на много високо ниво.
Хората не спряха да танцуват нито за миг и следващият шамар им дойде изневиделица – The Sweet Vandals. Испанската фънк банда накара всеки един човек в зоната на фестивала (а и извън нея) да крещи от удоволствие. Според мен това беше най-силното изпълнение на Sozopol Fest 2011 и хилядите усмихнати лица зад гърба ми (периодично се обръщах, за да се наслаждавам и на тази гледка) го доказва. Чист суров фънк, меки соул моменти и невероятната певица Mayka – това е комбинацията, която доведе публиката до екстаз. Ще добавя само, че лявата ръка на пианиста им беше отрязана от китката. По дяволите, музиката е велико нещо!
Kraak & Smaak, официалните хедлайнери на втората вечер, се качиха на сцената със самочувствието на поп звезди, каквито всъщност са. Продуцентското трио от Холандия представи 10-членния си бенд, страхотното си лайтшоу, разбиващия си звук и прекалено електронното си звучене, с които обикаля Европа в подкрепа на последния си албум “Electric Hustle”. Чухме твърде много електроника и твърде много поп от Kraak & Smaak, което очевидно се хареса на голяма част от публиката. След първоначалната еуфория от голямото име, аз постепенно преминах в другата част с бира в ръка и на безопасно разстояние от сцената. Tri-O-Five беше групата, която на практика сложи край на Sozopol Fest – July Morning 2011 с (както винаги) перфектното си изпълнение.
Ако можех да си позволя плаха препоръка към музикалните селектори на фестивала, тя би била следващата година на сцената да се качат повече групи и диджеи с афинитет към живия натурален звук, защото, както показа и това дебютно издание на фестивала, точно той успява да се доближи най-близо до сърцата на хората.
И няколко думи встрани от музиката – перфектна организация, 4 бара без никакви опашки пред тях, бармани, които връщат ресто, безброй огнени фенери в небето, момчета и момичета, въртящи огън на земята, море, пясък и 2 хиляди усмихнати лица. Заради тях събитието ще се повтори и следващата година. Защото, както каза и Jean-Paul “Bluey” Maunick, създателят на Incognito, от сцената на Sozopol Fest – July Morning: “Какво е един музикален фестивал? Това е празник в чест на живота”. Честит празник!
Добромир Мързов
Повече текстове на Добромир Мързов, посветени на фънк и соул музиката, ще откриете на http://funkybites.blogspot.com/
