why42 представя: ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ
"Духове в Принстън" и "Наставникът" от Даниел Келман - между ейдоса и творческия патос
Наскоро излязоха в превод от Жанина Драгостинова пиесите "Духове в Принстън" и "Наставникът" с автор Даниел Келман (издателство Black flamingo publishing). Стилът на сравнително младия автор (роден на 13 януари 1975) представлява свежа интелектуална игра, в която магията на философията, логиката и творческият патос се пресичат в ерудиран,елитарен пароксизъм. Взривът от остроумна словесност в тези определено нелеки за поставяне пиеси едва ли ще е хапка за всеки локален режисьор, но ако все пак някой се осмели да постави Келман на българска сцена, го очакват интересни конструкции, в които магическото и реалността правят ежедневен джогинг с действащите лица.
"Духове в Принстън" е определено пиеса за почитателите на философията и най-вече за онези, които са чували или чели за т.нар. „Виенски кръг” от края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Ето защо сред действащите лица откриваме логическия взор на: Курт Гьодел, Мориц Шлик, Фридрих Вайсман и др. Главното лице в "Духове в Принстън" е Курт Гьодел, който "тича" през различни времена ту като дете, ту като утвърден учен, ту като мъртвец, а действието на пиесата започва от финала на жизнения му цикъл - погребението му, където духът на Гьодел подрежда времето и пространството в паралелно жизнено съревнование с бесовете на красивия си ум. Гьодел доказва съществуването на Бог, както и относителното значение на времето и пространството. За него те са едно и също, в зависимост от доказателствата в полза на теорията му.
Персонажът на Гьодел е странник, но симпатичен аскет. След нахлуването на националсоциализма, ученият е принуден да напусне Виена, за да се отправи на дълго пътешествие до Америка. В пътешествието за Америка Гьодел и съпругата му Аделе за "по-пряко" минават и през проверката на съветски командири. Гьодел се оженва за танцьорка и въпреки че нищо не разбира от еротика и любов, неговата съпруга е може би единствената жива душа, която го подкрепя, обгрижва и обожава. Гласове "говорят" на Гьодел,че ще умре от отрова, затова ученият отказва да се храни, ако ястията не се опитват предварително от дегустатор.
Гьодел диалогизира откритията си с друг бляскъв ум на ХХ век - Алберт Айнщайн, с когото си обменят чудесни математически каламбури.
В някои отношения структурата на "Духове в Принстън" ми напомня за онзи сюрреалистичен свят на един български спектакъл: "Медея - Майка ми", макар че аналогията е по повърхността и най-вече свързана с появата на глас от бъдещето, в другото "аз"- "аз" на отвъд съществуващото, познатото. Науката не е "игра на кегли" и въпреки че понякога чрез науката се отрича съществуването на Бог, на душата, човек има "право на радост", а душевните радости са безсмъртни.
"Времето е като разписание на влак.Събитията са гарите, на които влакът спира. Но независимо къде се намираш ти, другите гари си съществуват.Не изчезват. И влакът пътува в кръг. Всеки отделен момент е завинаги."*
"Наставникът" е втората пиеса от Даниел Келман, в която творческият процес и по-специално писането на пиеси са подложени на аналитичен разрез, разбира се в типичния за автора саркастичен план. Преди да ви въведа в тази забавна, но и тъжна фабула за компромисите на писането, подчертавам, че пиесата трябва да бъде настолно четиво за всички администратори в сферата на културата, защото:
"...кой би искал да е чиновник в сферата на културата? Случвало ли ви се е някога да попитате дете какво иска да стане, като порасне и то да ви отговори: "Искам да организирам дискусии и да раздавам стипендии"?Професия за хора без кураж, които просто остават в обкръжението на това, което всъщност искат да получат от живота. Занимание за хора от миманса"...**.
Млад автор, обещаващ глас на новото поколение драматурзи, ще получи 10 000 евро, ако прекара една седмица заедно с известен, но малко поовехтял гуру на драматургичното писане. Фондация дава и на гуруто 10 000 евро за възможността да покаже тънкостите на писането и да разкрие тайните на творческия патос. Бенямин Рубин и младият Мартин Вегенер изследват пиеса, дело на Вегенер. Първоначално резултатът е отчайващ. Рубин категорично отрича драматургичиния текст, подлага на твърд скепсис наличието на талант у Вегенер. Вегенер иска да напусне работния семинар, но нещо се случва. Рубин е странна птица, понякога си противоречи, често мрънка като всяко старче с претенции на бивша примадона, а и парите са от значение за оценката на творческия патос.
Големият въпрос в писането като проекция на възприятията се състои в смисъла на тези възприятия. Защо, за кого и как ги създаваме? В какъв словесен пух ги обличаме? Мартин е като Трепльов от първо действие на "Чайка", обижда се лесно, липсва му твърдост, а и неговата Чайка, в случая съпругата Джина, нищо не разбира от литература. За нея "талантливо" е онова писане, което другите определят за талантливо. Наставникът Рубин внезапно променя оценката си за пиесата, фондацията отчита успешен проект, а изкуството със сигурност се сдобива с още един обещаващ глас, уви само глас (в пустиня)! Изкуството само по себе си раздава присъдите за автентичността на своите деца.
Даниел Келман е роден през 1975 г. в Мюнхен в семейството на театрален режисьор и актриса. Келман израства във Виена, където родителите му работят в Театъра в Йозефщат. Следва философия и германистика във Виенския университет. Автор е и на романите „Измерването на света“, "Слава" (преведени на български от Жанина Драгостинова). Отличен е с наградите „Кандид“ (2005), приз на фондация „Конрад Аденауер“ (2006), „Хаймито фон Додерер“ (2006), „Хайнрих фон Клайст“ (2006), наградата за литература на вестник „Ди велт“ за 2007 г.
* "Духове в Принстън"
**"Наставникът"
Елица Матеева
